Просто просяци

Просяците винаги са ме интригували като хора. Ако бях журналист щях да напиша нещо за тях, нещо което Карбовски вече трябва да е направил. Ако не се е сетил със сигурност ще го направи в бъдеще.
Всеки се е чудел какви са тези хора. От къде идват? Кой са родителите им? Как са живяли? Къде спят? Какво мислят? Какво чувстват? Как се казват? Дори поглеждайки ги от позицията ти на примерен гражданин, който се опитва да остане в тая система на всяка цена, тия хора изглеждат катопсишълци.
Нашата реалност, така подредена и устроена, систематизирана, крехка и невинаги изправна все пак е нещо като нашата собствена матрица. Тя ни е критерий, обществото е мярата ни за това кое е нормално и кое не. Истината е, че никой не иска да бъде извън този ред. Никой дори не може да си представи да е извън него.
"Че какво има извън него? Ами извън него няма нищо."
Сигурно подобни мисли са имали и древните народи мислещи за края на света. Какво има отвъд? Ами нищо разбира се.

Нашата малка лична матрица. Нищо друго отвъд нея не може да съществува. Ако си отвъд то е защото сигурно си луд. Буквално. И дори и да си луд и за теб има място - лудницата, пак ще те интегрираме. Поне така го наричаме ние. Истината е че ако си ха-хо просто този наш Ред ще те постави там, където да не се виждаш, да не пречиш, защото смущаваш илюзията за Ред и ще претендира, че се опитва да те интегрира. Да звучи нечовешко а още по нечовешко може би е да се запитаме, може ли изобщо да се вкара в рамката нещо, което по дефиниция е извън рамката? Това е друга тема. Като цяло всичко пасва. Има Ред. Има свят на справедливост и човечност. Някаква.
Е да, но тогава се забелязваш просяците. Нещо не е наред. Нещо те човърка. Тези хора, носещи болните си деца, показващи раните си, недъзите си, болката си те карат да видиш нещо, което по всякакъв начин се опитваш да не допуснеш около себе си. В себе си.
Какво не е наред? Всичко. Това е една част от реалността, която не искаме да видим...не искаме да знаем
Истината, която знаем, но не желаем да знаем.
Объркващо е когато видиш такъв човек. Не знаеш дали да му дадеш парите си. Редно ли е? Жал ти е. Но не бива. Защо не бива? Ами той не работи. А аз работя.
Следната ситуация:
Човек минава по улицата и от някъде просяк го моли за стотинки. Човека се сопва и му казва да си намери работа. Същия този човек смята, че не е редно да се дават пари на хората, които просят. Не е редно, защото те са нещо акто предатели на Реда. Не работят, отказват да се трудят честно. Мързи ли ги? Еми сигурно. Те чакат на готово и смеят да искат честно заработените ти пари докато те само си седят. Лесно им е на тях всеки може така. Всеки може да седне... Може ли? Можеш ли да пожертваш човешкото си достойнство, да се откажеш от него с никакво самоуважение да излезеш за да търсиш помощ? Да молиш за пари.
Несъмнено има доста хитри типове. Някои дори (поне според някои хора) си докарват доста пари така (според осведомените хора).

Една колежка гледала интервю с просяк. Питали го колко пари си докарва така. За една седмица, бил казал той, 750 лева! Невероятно! Как не го е срам тоя мръсник, да взима на честните граждани парите?! Чакай малко.. те сами са му ги дали, нали? Е да но те не знаят колко е коварен, защото той всъщност е скрит богаташ, той е измамник. Продава си самоуважението за пари. Нищо - той пак е измамник.
Той е просяк, той спи на открито, яде на открито, извършва си другите нужди на открито, той спи с уличните кучета, яде от кофите, н изкарва 750 на седмица. Де да беше поне на месец!

А дали има шанс тоя човек да лъже? Или не.. по-скоро да е луд и да не знае какво говори? Може би се опитва да защити остаъците от достойнството си на човешко същество? Но по-лесно е да видим още един измамник, още един прикрит комунист под тоя камуфлаж от изкривени крайници и спластени коси. Хора! Пазете си парите!