От малък исках да си водя дневник. Имах си някога за кратко време, в 4-ти клас. Идеята дойде от някакъв филм, даже май си спомням кой е филма. Дадох му име, но няма да го кажа тук, защото наистина звучи глупаво. Злополучният край на тези първи интроспективни записки не се забави. След има няма две - три седмици бях сигурен, че майка ми го чете и всичките лични неща, които имах за цел да изпиша, да изповядам, да изразя бяха осквернени. Майка ми и до днес отрича да ми е чела дневника. А може и да греша, може да съм си въобразил.
Обещавам тук няма да има нищо психологическо, нищо строго научно, само аз и мислите които бълвам. Все пак Блога е много по-добра алтернатива от фацбук. Да видим как ще потръгне.
P.S. Точно в секундата в която реших да напиша "да видим как..." тока угасна и трябваше да чакам да го пуснат. От както съм тук тока никога не е гаснал. Това на добро ли е?
Сега направи равносметка на изминалата си блогогодинка ;)
ОтговорИзтриванене искааааааам
ОтговорИзтриване