Не толкова интересен беше следващия, който ме качи след две седмици в същата посока, но мисля, че си заслужава споменаването.

Тираджия, спира типа, качвам се и още с отварянето на вратата човека започва да говори нещо с мен. Трябваше ми малко време да се ориентирам, но явно на човека му харесваше да приказва, повече отколкото да слуша, а и едва ли имаше за какво да говоря с него. Затова пък той беше доста благ човек на вид, много приказлив и почти през целия път не спря да говори, сменяше темите изведнъж, когато някоя се изчерпи, а не мога да кажа, че аз допринасях за това изчерпване. Поуспокоих се задето човека се оказа толкова прям и му харесваше да говори, понякога се качвам и виждам, че човека който ми е спрял все пак очаква да го събудя да му говоря, да го занимавам.

В такива случаи ми е много интересно, защо очакват от мен да съм като някаква латерна след като те самите не могат и 2 думи да обелят без след това веднага да млъкнат, защото не знаят какво да кажат. Повечето такива хора по едно време спират за кафе защото им се доспива - още едно доказателство за желанието някой да ги разсъни. Обикновенно говоря малко и ако видя, че човека не добавя нищо не си правя труда да продължавам. Има и такива, които те качват сякаш са таксиметрови шофьори, сякаш изобщо нямат никакво намерение да говорят. Возят те по няколко часа в пълна тишина. Е тогава поне успявам да подремна така, че не се оплаквам. Изглеждат като войници, които са на пост. Непоколебимо сериозни и концентрирани в пътя. Всъщност ми е жал за тях като ги гледам, мисля си че най-вероятно са толкова мълчаливи и в личния си живот, че може би крият нещо по този начин, например колко са самотни. Нещастни може би.

Та моя тираджия имаше една интересна особенност. За каквото и да говореше винаги успяваше да вмъкне една тема ей така между другото. Някак си винаги споменаваше кюфтета, кебапчета, джуланчета, суджуци, шкембе, краченца, ребърца, воденички и т.н. месни благинки. Аз самия не съм им голям фен. Но за каквото и да ставаше дума те винаги се появяваха някак си.

"Ще стачкуват млекопроизводителите видях сутринта по новините. Блокитали са КППтата."
"Така ли? Както гърците а? Явно следват техния пример."
"Да като тях. Гледах ги събрали са се там, отворили са си шатрички, масички, правят си кебапченца кюфтенца, знаеш как е..."

Пита ме кой набор съм, после бързо смени темата и след 10тина минути вече ай се изчерпа. Минута тишина и пак ме попита кой набор бях. Казах му. Той каза че тогава починала жена му. От 25 години бил вдовец. Имал две деца обаче.Били я застреляли. Попитах "Така ли? Че кой?"
Историята била такава. Събрали се едно негови познати вечерта до тях да пият и да ядат, комшии. Хапвали пийвали, кюфтенца и кебапченца разбира се. В компанията имало един който преди година бил излязал от затвора. Имало и един, който пък бил полицай. Пили те яли по едно време се скарали двамата. Полицая се прибрал, но вместо да си легне си взел пистолета.
Върнал се при тях и почнал да стреля по всички! 12 убити и 5 ранени. Моя човек излязал да види какво става и той бил прострелян. После полицая излиза и спира такси, насочва пистолета към шофьора и го кара да даде колата. Оня не иска. Полицая убива шофьора. Последното просто показва, че не става дума за недоразумение или афект, а за истински психопат. Тираджията млъкна след края на историята и следващите 30 минути минаха в мълчание в което се чуваше само шума от двигателя и кратки подсмърчания от човека зад волана.
Полицай психопат. Все още има хора, които си мислят, че по времето на социализма времената са били по-спокойни. Дали това, което се е случило са го написали дори в един вестник? Как точно хората които очакваме да ни пазят, всъщност могат да се окажат още по-голяма заплаха от самите престъпници. Смешно им е на полицаите сега, че им праввят психотест. Била някаква щуротия, някакви глупави въпроси от сорта на "обичаш ли майка си?". Глупави са тези, които не са били или не знаят какво е да си на мястото на близките на убитите. Глупавите въпроси пречат, поне се надявам да е така, на такива психопати да станат полицаи.