ТОВА НЕ Е РЕКЛАМА

Едно време в моя малък китен загубен и забравен от бога град в моето нервотизирано детство имах един комшия, с една година по малък от мен. Живеехме си ние в две съседни къщи всеки със своето семейство Адамс, с което трябваше да се търпи някак. Е, едва ли сме мислели точно толкова критично като малки сополанковци. На тая възраст всичко е добре, защото не знаеш колко е зле всъщност. Колкото повече пораствахме толкова повече забелязвахме разликите помежду си, той реши да се впише в кварталната сган и да стене като всички останали 'батковци' тогава. Да си намери зрели хора с които да общува. Сиреч да почне да пие, да пуши и да играе карти и да гледа мачове. Така малко по малко пътищата ни се разделиха, аз си останах същия любопитен и вечно критичен и съмняващ се аутсайдер докато той, на татко момчето, стана като всички останали. Чак сега ми идва да се запитам кое ли е това, което тласна него по тоя път а мен по моя.. Може и да мога да си отговоря; п росто не съм мислил до сега. Може би защото смятам че той не заслужава да бъде оправдан от средата си за това, че
... добре де, признавам си. Чувствам се предаден.
Един от последните ми разговори с него, в който вече различието между нас беше назряло до такава степен, че всеки се дразнеше от другия без видима причина, аз се изказах за една реклама. Аз както винаги дръзко изливах своите мисли с едничката надежда той да разбере или да захване поне нещичко от това което всъщност ме вълнува понякога (след време тая надежда имаше злощастната съдба да умре в продължителна агония през годините). Възмущавах се колко зле е измислена и колко некадърно направена. Негоава реакция беше доста бърна, като се има предвид, че не съм говорил нищо по негов адрес в тоя момент.

-- Ти пък с твоите глупости пак. Все нещо не ти харесва, все не си доволен, ами иди и я направи ти тая реклама тогава. Какво все се оплакваш.Ти дали ще си по добът от тия хора дето са я правили а?

Да човека има право все пак. Може би аз не бих могъл да я направя по добре. Но знам едно нещо със сигурност - доколкото зависи от мен (а аз силно вярвам, че много неща зависят от човек и никога не можеш да се оправдаеш пред мен за нещо като кажеш - институцуята го изисква или така се прави.) не бих правил нещо, което е против принципите ми или което е нескопосано или глупаво. Знам че ако не мога не бих.
От друга страна такава реакция и друг път съм чувал... наистина ми е странно как хората се възбуждат така от една критика на комерсиалните образи (случката пак беше с реклама). Сякаш точно това е някакъв идеален свят, в който те са повярвали. Доста дръзко звучи и сякаш изкарвам хората истински идиоти, но хей!
Телевизията създава и поддържа един точно такъв свят - измислен, лъскав, цветен, секси.
Там има всичко което искаш, ако има нещо което искаш и то не там, повярвай ми скоро ще е там. И не само това - ако там има нещо което не искаш, скоро повярвай ми - ще го поискаш. Както казва Жижек - ние не се раждаме с желанията си, ние се научаваме да желаем.

Напоследък има уникални реклами. Не гледам телевизия обаче, гледам плакати и билбордове. Е понякога се стъписвам. Много рядко има добри реклами. Но признавам, новия на PENTHOUSE е оригинален. Много добро сливане не един ерогенен орган с друг ;)
Ето един който откровенно ме плаши:

По някакъв начин тов ами напомня за зомбита и извънземни пришълци! Това на картинката не са хора. Това са пришълци от друга планета. Нима не виждате лудостта в очите им? (или устите им?) Мисля, че все още има надежда за младежа, някой да му каже, че трябва да я разкара тая, ако не иска да се събуди някой ден и да разбере, че приятелката му му изсмуква мозъка с нешо подобно на спагети излизащо от незнам-къде. Ето това е според мен идеалния пример за абсолютната лудост, очите на тази жена. Първо НИКОЙ не се смее ТАКА! И как по дяволите всички на тези постери се смеят така че си отварят усите? Някой виждал ли е свой познат да се смее така? Колко хора го правят? Аз всъщност познавам едно момиче което се смее така и тя е доста приятен човек. Но само тя! Дали хората усещат как неволно попадат зад огледалото? Как се прибират удома след работа и виждат телевизора, тази порта към квета на мечтите да ги посреща с поток от образи, как ги засмуква. Дверите към рая. Ще кажете - какви двери какъв рай ? ти луд ли си, я ми се махай от главата с тия глупости, отивам да гледам 'Листопад'.
 Филми днес се правят не за да са поучителни или за да са изкувство, а за да се гледат. Още повече тези, които се излъчват по телевизията. А какво се гледа? Това което искат хората. Между филмите какво има? Реклами. Рекламите са най-чистото промиване на мозъци след музикалните телевизии. Там всичко е прекрасно, за всеки има по нещо. Спокойно чичковците психолози в отдел реклама са се погрижили да погалят отвътре и твоя неокортекс.
Какво се получава - шарения свят на телевизията и скучното сиво ежедневие.  Изборът?
Е изцяло в наши ръце.