Не мога да водя безсмислени разговори. Е, това е признавам си. Само си въобразявах, че мога, че съм се научил. Пък може и да бях напреднал в изкуството да приказваш празни приказки. Но колкото повече общувам с хора, които говорят нищо, ми става все по-трудно. О, как нямам търпение да запиша проклетата магистратура. Там може би (ха дано) има поне мат’риал за нещо подобно поне на смислена приказка. Някакви напъни поне дето ще ме вбесяват с окултните си методи за тичане по тъч линията на нормалната логика, но пак ще е някаква невронна активност.
Е, те хората може и свестни да са. Интелигентни да са.
Сегашната ‘група’ в обкръжението, на която имам щастието да се намирам по един доста формален начин, имат една много дразнеща черта. Интелигентни са, знаят повече от мен по някои въпроси, но са като някакви средновековни идолопоклонници на човека, който обучава. Защо е толкова трудно да си критичен? Поне за себе си? Не е нужно да го казваш, да провокираш и да опонираш, но от друга страна защо е толкова примамливо да си последовател? Да станеш не ученик, а последовател. Да следваш, не да се учиш, а да повтаряш чуждите думи, чуждите сентенции. Да те питат нещо и ти с безмерна самоувереност да повтаряш сложни цитати без сам да имаш думи за нещата, които се крият зад тях. Ако нямаш свои думи за нещо за мен си просто един последовател, велможа, даскал. (нищо лично против учителите, не им е лесно и на тях, просто малко им липсва воля напоследък...)
Лакан има един израз, който много подхожда на това, макар и да го е използвал в малко по-друг контекст. ‘Празна реч’.
Просто говор, който не казва нищо. Който дори не излиза отвътре. Той е по-скоро изискване, машинално, като по устав. Който си има функция, даже много полезна. Все пак, ако искаш да заговориш някой, най-лесния начин е да го питаш колко му е часа, нали? Макар, че тоя въпрос не отваря, кой знае колко много теми за разговор след като бъде удостоен с отговор.
Прокрадват се и истински неща тук таме, но веднага след това биват замазвани от общоприети формули за щастието, живота, съдбата, звездите, извънземните и други такива бабини деветини.
Може да е банално, но искам да говоря за скапаната вселена, за времето и пространството, за Бог, за любовта, за смъртта, за смисъла. Смисъла хората напоследък съвсем го забравиха, направиха го клише. Само дето иронията е в това, че точно смисъл им липсва на хората днес повече от всичко.
Юнг твърди, че имало 4 основни типа хора според доминиращата им функция и там още 12 подвида в зависимост от подпомагащата. Е, на мен ми изглежда, че повечето хора (90%) около мен в настоящия момент са предимно един единствен тип. Такива на които не им трябва смисъл, не им трябват дълбоки мисли, не им трябват отговори още по малко пък въпроси (опазил Господ). Трябва им само да ядат и пият, да има къде да спят, да имат маркови дрехи и ако може да имат много пари. А да и секс! Ако може повечко. (Според Юнг това ще да са хората от сетивния тип)
Не ме дразнят такива хора, даже ги толерирам (сиреч не ми дреме за тях) ама ми писна от тях, не може ли поне по един двама от време на време да има около мен, ей тъй за да има къде да се изприказвам! С някой да се драча ако ще.
С някои хора нямам какво да си кажа и просто не говоря с тях. Странен съм бил. Просто не го мога това ‘small talk’ изкуство. Като цяло не ми е съвсем чуждо, мога дори да си прекарам и добре в такива приказки. Ама ден след ден, едни и същи хора...
Аз съм бил странен? На някой, на който му стига нищо повече от очевидната реалност е странен. Ще живее и ще умре само в това, което вижда, яде пие и гледа по телевизията. Без дори да се замисли. Футбол, коли, жени и пари. Игри, нови тъпи американски филми и технологични играчки.
Никой не го интересува.
Няма да говоря тогава. Ще пиша.
Мдам, често съм се заканвала и аз така...
ОтговорИзтриване"Ако нямаш свои думи за нещо за мен си просто един последовател.." мдааа а мен това що се отнася до "висшето" образование дето го карам знаеш ли колко ме мъчи...? Защото имам идеите, имам мислите, но нямам полето за изява и съм длъжна(!) да бъда последовател,моето не важи,трябва да повтарям чуждото! Но поне извън институцията моето си остава :}
ОтговорИзтриванев институцията(университета) собственото ти мнение е трудно да се чуе и уважни, колкото и да е оригинално. целта на катедрата е да те подготви за нивото на тези, чиито глас се чува, да докажеш, че можеш не по зле от тях да боравиш с понятията и/или да владееш практиката. След това, ако държиш да те чуят, мисля че ако си го постигнал горното, то чувството за удовлетворение си струва :)
ОтговорИзтриване