Нищо интересно освен може би едно от последните ми пътувания на стоп изобщо. Може би някой ден ще ми се наложи пак да пътувам де, но за сега.. Не беше кой знае колко запомнящо се, ако не броим ужасно малкото движение в моята посока и огромната грешка да позволя да ме откарат на най голямата права по пътя от Търново до София, което ще рече, че никой нормален човек, няма да си "убие" скоростта за да спре на някакъв странен субект встрани от пътя. 2 часа. Даже слънце пекна. Абе какво се оплаквам добре, че не валя дъжд. Качва ме някакъв тип средностатистически човек с брицавата си кола и ми казва че щял да ме остави на Ловеч. Е супер викам и се качвам. То това е на половината път. Е да ама той се бил объркал малко. Не било Ловеч ами било Павликени. Нищо де + - 150 километра. Та закара ме той, или по-точно премести ме на 20тина километра по-нататък. Там някаква двойка ме качва и ми казва че е за Севлиево. Е незнам защо но се съгласих. Голяма Грешка! 2 часа чаках и пак имах късмет че някой ми спря. Тъкмо се зарадвах, че ме качва някакъв тип, който е (вече ми се струва) от изчезващите хора които слушат рок. След около 15 минути ентусиазма ми се постопи от децибелите с който го слушахме въпросния рок и невероятно скучния подбор на песни. Все стари и все до болка познати и нито една не бе от големите хитове освен Run to the hills, всичко останало не беше достатъчно разтърстващо за да ме извади от шока, който ми причиниха децибелите. Е, нищо интересно общо взето.