2bbad

Напоследък се чувствам зле. Макар, че почнах пак да сънувам. Чувствам се лошо. Защото се чувствам лош. Всеки има нужда да се чувствам добър. По един или друг начин. Някои се чувстват добре, когато се чувстват лоши, но това са едни болни хора. Напоследък доста се обърквам, в това кое е важно, кое трябва да взимам на сериозно, някак ми липсват ориентири. Обикновенно ориентирите идват от другите хора. Не като съвети, не като мнения. По скоро като присъствие, като нещо от което да се разграничиш. Често съм си мислел, че ми липсва някаква ясна идентичност, нещо на което да знам, че мога да се опра. Май аз съм от ония хора, които се определят с това което не харесват.
Не знам кой съм, но знам кой не съм.
Обикновенно това е единствения начин да си някой. Не знаеш, кой си но знаеш кой и какво не си. Вечният отрицател. Да наистина ми е трудно да приемам. Всъщност това е грешно. не ми е трудно, просто не го показвам. Не го смятам за нужно повечето пъти.
Отрицанието е лош начин за самоопределяне. Води до лоши неща.