Има някои филми, които след като гледам и оставам с много приятното чувство след това, че съм разбрал много от замисъла на автора. Едно такова, сякаш си се наял хубаво с любимото си ядене. Дори яденето не ми доставя такова удоволствие. Обичам да мисля когато следам, обичам филми, които не са лесни и които те карат да се замислиш какво по дяволите става на екрана.
След това с огромния си ентусиазъм отивам при някой, препоръчавам му филма. той го гледа и аз тръпнещ в очакване да обсъдим хубавия филм оставам с увиснала уста.

Човека или изобщо не е схванал филма или има някаква съвсем различна представа за него.
Ех, едно време имаше хора, които можеха да мислят около мен. Всъщност това не правилно казано. Не е нъжно да мислиш за да разбереш тези филми. Трябва и да можеш да виждаш, да имаш някакъв усет освен мисленето. Усет за хората, за героя, какво по дяволите става в главата му. Защо прави това и това. Направо ме сърбят пръстите да обясня филмите тук, че направо имам чувството, че само аз ги разбирам така. Смятам, че си струва да се видят обянсенията ми за филмите дори като алтернатива. И ще ги кажа, независимо дали ще разваля на някой удоволствието от филмите ако не ги е гледал. Филмите са The fountain, The life before her eyes и Triangle

Фонтанът 

Двата плана на действие - единия от книгата на Изи, другата от сферата носеща се в небето, в която е дървото и Томас. Да кажем, че сюжета на книгата има ясно послание, поне до преди края на филма - това е историята на живота, на остатъка от живота на Изи, всъщност на начина по който тя вижда нещата. Тя иска Томас да напише края на историята. Защо? Защото той не може да се примири с нейната смърт, затова. Тя иска той да сложи край на всичко, сам. Да приеме края, да го сложи. 

Първо двата плана - двата паралелни сюжета са двата свята на мъжкото и женското. Романтината, чувствената, войнствена, завладяваща, пламенна история на един мъж воюващ за своята любима. 

Едно търсене на истината, на спасението и отговора. Лутане на разума в търсене на отговор.

Мисля, че символите са сравнително лесни за разпознаване - въздух, разум, сфера, духовно търсене - мъжки символи.

Земята, водата, поробената кралица (това ще го изясня малко по-късно), дървото на живота - женски символи.

Изи описва историята от женска гледна точка. Във филма това е по-мъдрата визия за света. Мъжа, който воюва, бие се, вечно далеч от дома в името на една кауза, която не разбира. 

Той се бори със смъртта - нещо, което никой не може да победи, цел неосъществима сама по себе си. Докато тя приемайки смъртта очаква от него той да я пусне да си отиде, за да знае тя, че няма той да страда от загубата, за да знае, че тя ще го чака някъде там и винаги ще бъдат заедно. Да я освободи от робство. Война трябва да умре, защото той не може да спаси кралицата, тъй като той самия я поробва. 

Дървото в сферата, е неговия вътрешен свят, този на Томас. Той пази спомена за Изи, кат това дърво. Нещата във филма се нареждат като пъзел, ако се гледа внимателно. Дървото има още две значения, но няма да се отплесвам. 

Триъгълник

Жената е изгубила сина си и преживява загубата му отново и отново. Бурята повтаря всичко отново и отново, ние виждаме всичко да се повтаря 3 пъти. Пак всичко се напасва, до последния момент гледах филма за да разбера защо все пак и дали тя ще се качи отново на лодката. Това, което иска тя, е да спаси сина си, а чувството за вина я тласка напред, дори е способна да убива за него. Само не разбрах от къде по дяволите се появи пушката... 

Всъщност този филм няма нужда от обяснение, просто смисъла на филма идва от чувството за вина, а не от някакви изчанчени мотиви на главния герой, затова поне си струва да се гледа. 

Животът пред нейните очи

Не си спомням всичко, но в целия филм всичко сочеше към едно единствено, най-ясно обяснение на филма - оживялото момиче се оказва не това, което ние си мислим, но все пак тя живее живота точно на това момиче... тогава какво става? Много просто - Диана умира а Морийн се чувства виновна и затова пожелава да умре вместо нея. Как? Като пожертва всичките си мечти и целия си живот и заживее живота на Диана, нейните мечти, нейните цели. Тя сбъдва всичко и все пак нещата явно не вървят добре за нея. Дияна е правила аборт. Е и Морийн изживява това във фантазмената загуба на дъщеря си. Фантазията и всъщност е как тя губи детето си както е направила Диана чрез аборта си.