Има филми, които те карат да онемееш. Да се потопиш изцяло, да загърбиш всичко, което си, което те занимава, което те мъчи. Да усетиш че на света има неща, които са повече от това. Които не трябва да спираш да пазиш в съзнанието си.
История за живота и смърта, за женското и мъжкото, за тук и отвъд, за разума и знанието. Филм, които те кара да плачеш без да знаеш защо, да следиш историята и да страдаш заедно с героите. Някои от посланията на филма не са предложени недвусмислено и ясно. Замисляш се, търсиш и се питаш. Накрая всичко пасва, част по част всичко се подрежда, докато отвъд това... света вече е едно различно място.
Всеки от нас има една частица от себе си, която е вкопчена в реалността му, тази, която му казва, че утре ще дойде и че пределите са въпрос на време и усилия. Че най-важното, което имаме е тук и сега. Един ден всеки от нас трябва да запълни една празнина извън себе си. Като използва точно тази частица, да довърши една история. История, която се е повтаряла и ще се повтаря докато има мъж и жена, всеки бидейки частица от другия и всеки следвайки своя собствен път. Два свята, два разума и две стихии, търсещи мир и смисъл.
-- I finished it.
-- Is everything all right?
-- Yes.
-- Everything's all right.
...
-- Is everything all right?
-- Yes.
-- Everything's all right.
0 мнения:
Публикуване на коментар