Сняг

От самото начало книгата прави малко странно впечатление. Начина на изразяване е някак прост, незатормозяващ, но и някак суховат. Реалността, която описва е студена, груба и лишена от чувства. Героите като, че са привикнали до такава степен с убийствата, с превратите, с насилието, със страха, че тези неща нямата чак такова значение нито аз автора, нито за тях, нито за сюжета.

В малък и беден турски град пристига Керим Алакушоглу, поет преди години избягал от Турция и емигрирал в Германия, сега се завръща по не съвсем ясни причини. Автора, разказвач, не използва цялото му име, а го нарича Ка (Кафка?). В малкия град Карс където пристига уж за да пише за зачестилите самоубийства на момичета може да се каже, че Орхан Памук е кондензирал всички политически и социални проблеми, които разтърсват Турция. Борбата между ислямистите и т.н. секуларисти, проблемите за вярата в Аллах и съмнението, погледа на "европейците" върху турците и погледа на самите турци и сблъсъка на тези две култури, вътрешните търкания между арменци, кюрди и техните си проблеми с държавата (които признавам си, изобщо не знам какви са).
Впечатленито, с което останах от всички тези политически и идеологически течения в страната е че хората там са много объркан народ. Почти всеки от героите в един или друг момент предава принципите си, трябва да отстъпи от идеалите си и да покаже, че съмнението не му е чуждо, че идеологията не съвпада с човешките му разбирания са живота. Както самата страна, така и всеки турчин таи в себе си множество конфликти, с които не може да се примири.
От пристигането му в Карс Ка попада в един политически водовъртеж, където всяка страна от изброените горе се опитва по някакъв начин да го използва, като си въобразяват, че той има някаква власт във външния европейски свят. Той пък, от своя страна съвсем спокойно и безстрастно се оставя на всички тези молби, шантажи и заплахи с единствената идея да намери любовта на Ипек - дъщерята на собственика на хотела, в който е отседнал. Поддавайки се на всички тези машинации в името на любовта, Ка стига до неочаквани низини.
Символиката също намира място, въпреки силния акцент върху бедняшката реалност, която заобикаля героя. Града се казва КАРС. Сняг на турски е КАР. Протагониста се казва КА. Сякаш се очертават три кръга, три области, в които се развива действието. Снега е това, което задържа Ка в Карс, пътищата са затворени и той е принуден да остане там докато спре снеговалежа. Основното действие се развива в рамките на три дни. Все пак ми се струва малко странно как за три дни той успя да си намери жена и да я придума тя да се ожени за него.
Стила на писане е несъразмерен. На някои места сцената се сменя толкова рязко, че даже трябваше да се връщам за да се уверя, че героите както си вървяха по улицата в едно изречение влязоха в къщата, стиснаха си ръцете с домакина и започнаха да говорят, а след още две пак бяха на улицата, като между временно по време на престоя си там бяха говорили за самоубийството на дъщерята на домакина. Липсата на плавност за съжаление не придава (ако това е била целта) някаква нотка на сюрреализъм, а само създава известно объркване (у мен поне) за това кое всъщност от диалозите е важното, ако така се претупват някои моменти, които уж трябва да са важни.
Може би не е въпрос на стил, може би така изглежда реалността в Турция през погледа на (Орхан Памук ) един емигрирал турчин способен да погледне от двете страни на културната бариера.

P.S. На едно място се опоменава как карсци гледат на европейските туристи и как тези чужденци още вярвали в арменския геноцид. Никакви други коментари по темата се се правят в книгата. Останах с грешното впечатление, че Памук отрича геноцида, докато не проверих и се оказа, че точно негово изказване в защита на историческия факт е причината той да се пресели в Германия. След това изказване настроенията в Турция се обърнали срещу него и трябвало да търпи презрително и агресивно отношение към себе си.