Сънната парализа е по-лоша от кошмара, който те кара да се изправиш лице в лице с нея. Всъщност събуждащия се мозък се възползва (както прави това при всяко събуждане) и много неподходящо за този момент, да обясни какво се случва, по някакъв измислен начин, като добавя към парализата още по голям ужас, като я превръща в неспособност да викаш или да се движиш и като по чудо понякога успява да върне човек в съня. Но когато си осъзнал че искаш да се събудиш и не искаш да спиш, когато не се оставяш на тези 'обяснения' трябва да се изправиш пред едно от най-неприятните неща изобщо. Сякаш си затворен в собственото си тяло и каквото и да правиш знаеш, че единствено адреналина е това, което в крайна сметка ще те събуди.
Не знам защо и как, но преди време никога не ми се е случвало (преди да стана на 15-16) да се сблъскам с такова чудо. Един ден сънувах някакъв ужасен кошмар, просто сънувам, че спя и не мога да се мръдна от леглото или да извикам - парализирам съм - по-късно щях да разбера, че наистина съм парализирам и че това нещо се нарича сънна парализа. Че за да не си изкълчим нещо или за да можем изобщо да спим мозъка ми прекъсва връзката между неговите заповеди и мускулите. И от тогава насам, се случва понякога, да разбера, че сънувам и да реша, че искам да се събудя и "о ужас!" Не мога да помръдна и трябва да се въртя по няколко минути в нещо като агония за да размърдам замръзналите ми крайници само и само за да мога отново да се върна в матрицата! 
Имах някакъв извратен сън. Няма да разказвам подробности, нямат значение всичките едипови сюжети преплетени в него, освен едното много неприятно нещо.
Първия път, когато ми се случи основното усещане за безсилие беше свързано с невъзможността да извикам. Което е сравнително поносимо. Но сега.. Сега сънувам, че някаква лелка ме завива. Жена която е приятелка на дядо ми, който в реалността е вдовец. В съня тя ме завива, целува (бляк!) и си пъха кутрето в устата ми. Полудях! Кутрето и си остана там и аз ще се побъркам, искам да стана и да се развикам! Но не не мога! Усещам се парализиран, знам че сънувам и това е сънната парализа, но как по дяволите мога да съм сигурен! Аз дори не знам къде се намирам! Как да знам, че всъщност тя не е легнала върху ми! И започвам да усещам тялото на тая голяма жена върху мен и аз отдолу парализиран ще полудея, безпомощен и парализиран. Не мога да дишам, да помръдна, да извикам, а тя доволно ме обгрижва!


По принцип много рядко сънувам кошмари. Слава богу.