Чували сме за това какъв малък потенциал от мозъка си използваме, някакъв едноцифрен процент от пълния си потенциал. Добре нека са 10%. Отдавна се канех да проверя това нещо, което ми се струва очеизвадно, мит! Е, voila! Myth, victoriously busted!
Съжалявам, Кехоу, съжалявам, йога гуру, няма такова нещо, колкото и да ви се иска да сме извънземна раса, която има потенциалите да постига чудеса.
Много държа да бъда правилно разбиран, по тази причина давам примери като този. Сега ще кажа, нещо което също е очевидно - ние наистина не използваме пълния си потенциал, или поне повечето от нас. Доста от т.н. гении също не влизат в тази категория, на развитите индивиди. Това, че нечий мозък може да направи нещо, което моят не може не е задължително да го прави по висш от мен. Ето защо - обикновенно гениите имат способност, която е изключителна и развита до съвършенство, но на каква цена? Русо? Паганини? Ван Гог? Салвадор Дали? Ницше? Шопенхауер? Джойс? Не бих искал да живея техния живот, не знам за вас.
От гениите само Айнщайн създава впечатление за уравновесен не умопобъркан тип. Горе посочените всички са имали нещастен живот, почти неспособни да създадат каквато и да е нормална връзка с друго човешко същество, всеки преследван от собствените си халюцинации и параноични страхове. Те не са изключения, те са правилото за това какво е живота на гения.
Съществуват уравновесени, спокойни, невероятно интелигентни, учудващо нормални с големи постижения в областта, в която се подвизават, хора. Те не са гении. Но са най-доброто, което могат да бъдат. Без да са луди. Мисля, че това е една реална цел, към която да се стреми човек когато става дума за личностно развитие. Фантастичните резултати, световната слава и вписването в историята обикновено се заплаща с нещастие, лудост и умопомрачение(разбира се има изключения, нищо че не се сещам в момента за такива).
Желанието ми е, ако е възможно хората да разберат и запомнят едно забележително наблюдение, доказан факт, а не поредната научна спекулация.
Често резултатите от научните експерименти с хора са грешно интерпретирани. Може да е използвам най-подходящия метод, най-добрите учени да са в екипа, най-точните уреди да се използват, но ако обекта на изследване, хипотезата, не е добре поставена и ако изводите и корелациите се тълкуват погрешно всичко отива по дяволите. Че даже вреди на науката с малоумния си извод. По простата причина, че психичното се пренебрегва. Субекта става обект. Познанията по психология напълно се изключват и всичко се подлага на грубата сила на статистиката. Насилване на живата реалност чрез повелята на цифрите Надявам се някой ден хората да осъзнаят, колко е вредна статистиката, когато е основен метод за правене на изводи и как психологията ИМА огромно значение.
Това, което смятам за забележително е нещо, което е безценно за всеки човек, който някога смята да има деца.
През 1972 се провежда нещо наречено The abecedarian project, в който се вземат 111 деца от бедните квартали на Северна Каролина и се поставят под грижите на група учени, които всеки ден се занимават с тях. Децата са от 0 до 5 годишни. с тях, без насилие, без принуда се играят игри за развитие на интелекта и социалните умения.
След известно време им се правят IQ тестове и сравнени с контролната група (деца от нормална обстановка, за които не са полагани специални грижи) се оказва, че децата на 3 месеца нямат разлика от тези в контролната група. Тези на 6 също. Тези на 9 също. Тези на 12 месеца - също. Тези на 15, обаче показват много по високи резултати.
На възраст 12, 15 и 21 децата отново биват изследвани и се оказва, че са постигнали в живота много. Имат висока позиция в службата, и резултатите им на теста за IQ са по високи от тези на другите хора. Не казвам, че теста за IQ е мерило за интелект всъщност. Но гледайте филма. Ако на някой не му се гледа за малкия Юу може да прескочи на експеримента на 17:32, макар да си струва да се гледа целия филм.
казваш доста верни неща, но не мога да се съглася напълно с тезата ти за гениите и "обикновените интелигентни хора". Личният живот е почти без никакво значение, когато имаш такъв невероятен умствен потенциал. Без тези хора историята на човешкото познание нямаше да бъде същата и социалната им неадекватност в случая е иррелевантна. Дали са били "щастливи", спокойни и пр. са субективни категории, които измерени с наследството, което са оставили на света наистина няма значение.
ОтговорИзтриванеОсвен това на простичък език ако генът, отговарящ за гениалността е ези, този за тежките умствени заболявания е тура. И една малка грешка в репликацията може да даде фатален резултат: дъщерята на джойс е може би най-яркия пример. Тhe higher the stake the higher the risk.
Има хора с далеч по-нисък умствен потенциал, които са еднакво неспособни да комуникират нормално с другите, еднакво невротични, уплашени от контакта с голяма част от хората и обвиняващи тях за собствената си социална неадекватност. За поведението им също има обяснение извън чисто психичното: биохимични промени в следствия на епигенетични фактори определят поведението и реакциите им спрямо външни дразнители.
Иначе експериментът е много интересен и съм чела за подобни с представители на малцинствата, които доказват, че разликата в IQ се дължи основно на социални фактори в масовия случай. Факт е обаче, че при дори при равни образователни шансове не всеки е Адам Смит, Николай Коперник или Имануил Кант. Някои неща природата просто ги дава и няма труд, който да може да ги навакса
и още повече - прекалено много са хората, които се бъхтят упорито и методично, без да могат да прескочат собствената си посредственост.
ОтговорИзтриванеразбира се, идва и моментът с това, къде си влагаш труда и някога въобще отдавало ли ти се е.
според мен има значение, как се е чувствал човекът. гениалността идва с липсата на равновесие и вътрешното несъгласие с обществените норми. това е гадна крайност, а не приятна случайност. бих предпочела да живея в свят на честни, уравновесени и добри хора, в който единствената гениалност да идва от прирордните забележителности, отколкото в свят, в който емоционални развалини, девианти и хора, мразещи себе си и себеподобните си, творят велики неща, докато се опитват да се саморазрушат.
колкото до потенциала за гениалност - http://zamunda.net/details.php?id=159804&hit=1 това е некво интересно. ест, отново могат да бъдат експерименти с грешни изводи.
но човек вярва в каквото там му е най-удобно, за да се приведе в равновесие.
трудно е да си говорим за ИСТИНА-истина. може би само физиците и др. манхатън са достигнали до някаква истина, но и те нищо не разбират
не знаем какво става като умрем, по дяволите
за какъв мозък да си говорим
а аз съм от тези, които вярват във всемогъществото му:)
лили, и аз съм за уравновесения свят, но не мисля че той изключва гениите :) така или иначе броят им е твърде нищожен статистически, за да може да вреди на околните. А държа да има хора като Ницше на тоя свят някак: нормалност, нормалност, търпимост, търпимост, но има истини, които макар и мрачни все някой трябва да изговаря.
ОтговорИзтриванеЗа всички останали намирам за задължителна комуникацията и старанието да извлекат хубавото от живота. Аман от страдание и още по-аман от защитниците му. Всички виждаме, че го има, въпросът е да го бориш и в себе си, и наоколо, а не да се въргаляш мазохистично в него, докато на хората около теб вярно им се стори, че небето ще се сгромоляса от самота и агония
моята теза е, че ако всички бяха уравновесени и честни, нямаше да има нужда от тези идеи. те са променили света, разбира се, но ако светът нямаше нужда от промяна? той има нужда от такава, само защото хората се стремят към някакви неща, които не са техни. ако никой не се стремеше в спокойствието си, на никой нямаше да му дреме за лъжи, борби и т.н. следователно - никой не страда. механизмът на света изисква тези хора, те не изникват просто така. а хората, които спомена, са някакви мега революционни - тоест гениалността трябва да се измерва и с хората, чиито съзнания са преобърнали и са ги спечелили за каузата? не може ли да си малък гений и да преобърнеш едно съзнание? да, залозите не с толкова високи и животът ти не е на карта. и все пак. четеш сартр, който би трябвало да гениален, виждаш че е преобърнал франция и ахем света, но в края на краищата е един човек, който не е сигурен къде се намира, за какво живее и се чувства нападнат от самото съществуване на предметите. да, факт, "лирически герой". но какво друго е книгата, ако не самия си автор.
ОтговорИзтриванеподобни гении, в същия им блясък и божественост, например, не могат да съществуват днес. нищо няма да промени света, защото светът е склонен да приеме всичко. туше, каза светът и се изсмя.
гениалността вече е много по-разпространено явление, затова никой не е толкова голям. и всяко чудо е за три дни. днес не знам какво трябва да направиш за да станеш революционен гении. виждаш китаец, който се вози на едно колело, жонглира с едната ръка, а с другата пише поезия на иврит и си казваш "но той е китаец, те правят тея неща"
за мен светът мн повече се доближава до моя идеал и гениите, като водачи, революционери, хора променили съзнания, в един момент ще станат излишни, защото всички ще са достигнали една много по-висока оъзнатост. колективното съзнание съществува и някога ще го стигнем до него. засега усещаме идеята, но тя е някакъв полумираж. затова аватар стана мега хит. сложна идея, представена в картинки – да усещаш виждаш чувстваш това, което усещаш виждат и чувстват всички. за какво са ти гении?
красива представа за света, безспорно. И няма вече гении (поне не от ранга на изброените), факт.
ОтговорИзтриванеСартр е развалина, много от големите умове са развалини. Няма как да живееш в свят, в който ти гледаш някъде отвъд млечния път, а най-големия стремеж на мнозина около теб е да си вечерят зелевата чорба преди да е изстинала. Да чуваш в главата си симфонии, да виждаш отвъд злободневието и да ти стига да се налееш вечерта в кръчмата, прибирайки се до хъркащата жена, която отдавна не понасяш, но някак трябва да правиш нещата, които всички правят.
спокойствието, за което говориш и аз си мечтая за него. Но се огледай около себе си и довечера вместо с хубавите хора от обкръжението си отиди на кафе в Люлин и на парти в някой от блоковете там. Послушай разговорите, опияни се от интересите и ценностите...И може би ще се окаже, че колективното съзнание винаги ще печели повече от велики страдалци като Ван Гог и самотни пътешественици като Дарвин. Не от средностатистическия обитател на планетата
Тук май съществува една опозиция между значението на гения в мащабен исторически план, и значението на отделния човек. Това е само много грубо обобщение на казаното, де.
ОтговорИзтриванеАз винаги съм бил склонен да мисля повече за себе си и по-малко за света, политиката и цивилизацията, когато съм чел за велики идеи. Отнасял съм ги към себе си, не към изброените. По-склонен съм да отстоявам личния интерес пред общия, без разбира се да омаловажавам втория. Наречете ме егоист, но смятам за много по красиво и удовлетворяващо да си от тези малки гении, гений за определен човек, чиито свят да преобърнеш.
Мисля, че много спорове е хубаво да се сведат до основното си разногласие, разликата която лежи в основата на мненията. тук - общото или частното.
Също не мога да се съглася (което се подразбира вече), че личния живот няма значение с обгед приноса му за историята. Но нямам аргументи за това. И нямам нужда :)
inni4ka, нямах предвид, че всички трябва да бъдем средностатистически. не виждам нищо общо между средностатистически хора и общо съзнание. общото съзнание говори за една по-сериозна духовна връзка с природата и човека. ние трябва да стигнем до тази връзка, а не да бъдем конформисти. конформизмът е нещо шибано, защото нашата тълпа е глупава. представи си тълпа, която цени абсолютно всеки по абсолютно еднакъв начин и може да емпатира с него. ВСЕКИ. това не ни е по възможностите в момента. но не знам, мисля, че ще има такъв момент:)
ОтговорИзтриванетази теория не я развивам в момента:) въобще не е моя. не мога да цитирам източник, защото съм я събирала на късове, за жалост
виж какво казва бил хикс, доста известен стенд ъп комик. той има добри идеи. но не знам той, откъде ги е откраднал:)
@лили:хахаха, мерси за бил хикс :)) много добър!
ОтговорИзтриванеиначе за сериозна духовна връзка водачите и гениите може да станат излишни, когато всички достигнат дадено ниво, но мисля че без тях това ниво няма как да се случи. може би влагаме различни значения в някои от думите и оттам идват точките на спора, иначе за доста неща съм съгласна :)
@eiri: егоистичната позиция за гения и аз я подкрепям :) точно защото нямам ни най-малко съмнение за полезността й гледах да защитя само малко по-спорното общо благо
Иначе поне аз мисля че в отделния случай няма как личният живот да не е от значение, но някак си предпочитам да го гледам откъм страната на голямата картина. В биологичен план смисъл има продължението, не отделния човек. Потомството, физическо и интелектуално, с което е допринесъл за света.
Ако си оставил след себе си литература, философия, музика, наука, от които хората имат полза столетия след смъртта ти, няма никакво значение дали приживе си бил нещастно влюбен, имал си подагра, сифилис или чести депресии. Важи и за днес: като гледам филм на Антониони ме интересува гения, който виждам показан на екрана. Може би е бил повлиян за едно или друго от персонални преживявания, но без значение каква му е биографията, аз се наслаждавам на създаденото от него. То остава за другите,не строго личното.
дааа, точно това имах предвид - без тях не може да се случи, но те ще станат (в този имагинерен засега свят :D) средностатистическото ниво на осъзнатост. така че те няма а) да бъдат самотни и стресирани; б) да имат нуждата да променят нещата и да бъдат революцонери
ОтговорИзтриване=перфектен свят
иначе, да, в момента за нас са важни
не мога да им залича постиженията, но не мога да не мисля, че са родени от сериозна емоционална болка и нужда да бъдат разбрани
скапано:/
а бил хикс е сууупер готин... факт, че прави некви странни физиономии и не си сигурен дали искаш да ти бъде приятел, но има сърце човека и дооост проницателен ум :D
Има значение също на кой искаш да завещаеш нещо. На целия свят или само на определени хора.
ОтговорИзтриванеПървото е доста мегаломанско и е хубаво да не се увличаме и да се сравняваме с лудите гении, защото няма да сме като тях :) Има и други неща, които можем да оставим след себе си, които да са нашия отпечатък в света без те да са крупни културни приноси. Значението на общото не е по-малко от значението на личното, както и сама каза inni4ka ти си по-склонна да гледаш общия принос, големия Друг. Аз пък обратно. Отделното е един малък свят, пълен с определени малки чудеса и малки революции. От гледна точка на безкрайността мащабите нямат абсолютно никакво значение за значимостта на всяка реалност. Което от моята егоистична гледна точка ме кара да мисля, че общия приност е значим само доколкото ласкае нечия мегаломания. Дори ще стигна до там, че ще кажа, че едва ли някои от гениите е бил тласкан от стремеж да помага и развива човечеството, колкото от лично мотиви, които засягат само него и неговото лично минало. От тук пък следва, че историята са пише сама, като естествен процес, който сам се регулира, а не се 'пише' от някой,
еее, естествено, че общия принос не е търсен и Бетовен не е смятал, че пише музика, за да направи Милош Форман Oscar- prone филм за него:))))
ОтговорИзтриванеПричинно-следствените връзки са много измамно нещо: това, че дадено действие жъне определен резултат, не значи че резултатът е бил неговата интенция. Няма значение дали искаш и си представяш, че правиш принос: важно е какъв се оказва той впоследствие. Всички ще измрем един ден, независимо какво оставяме на близките си, в живота си тн. Просто някои хора правят нещо, защото им идва отвътре, за тях самите. Пък се оказва, че е останало за поколения напред
Моцарт, не Бетовен :))) който не внимава какво пише, така е
ОтговорИзтриване