Никога не съм можел да помня цитати. И още не мога, но и не искам (киселото грозде, а?).
Просто ми е чужда нуждата да казвам чужди мисли. Винаги съм избягвал да бъда последовател. Смятам, че наистина интелигентните хора, тези, които дават нещо ново на този свят и които са верни на себе си, са вечни ученици и никога последователи.
P.S. Този ще го запомня обаче.
Поклооооон! Поклон! Поклон! Поклон!
ОтговорИзтриване:) Обичам думите. Обичам добре казаните неща: понякога преписвам в тетрадка цели страници, за да мога когато искам пак да ги чета. Но непрекъснатото използване на чуждите мисли за мен е просто безсилие на собствените. Когато трябва reference пишеш под разработката си footnote с източника: без тези цитати сериозна работа не може да се върши.
За всичко останало съм съгласна с теб,че ползването на собствените мозъчни клетки е адски препоръчително :)
аз също се възхищавам на някои хора, които дават много точни фрази, макар и чужди; аз също понякога изпадам в безсилие в опитите за изказ.
ОтговорИзтриванено текстовете са за да ни научат, а не за да ги препредаваме на други хора и да се стремим да покажем колко сме вникнали в темата :) това що се отнася за научната литература, в това число философската.
и за да не изглежда, че съвсем презирам кеворкян ще кажа, че аз наистина уважавам ерудицията на хората в това отношение :) просто напоследък се дразня от това, че ми се обясняват концепции с два цитата. Което значи, че човека просто няма думи за това. Или автора е използвал единствените възможни думи за да предаде същността на нещата? Да бе, ако той го чуе това ще се преобърне в гроба, че даже ще се завърне от мъртвите за да търси мъст.
Именно: в блога на бла водехме скоро един спор за религията, в който единият участник държеше на непрекъснати цитати. Да, придава авторитет на написаното, но доказва само четене и запомняне: на мен ми е ясно кой какво е написал по отделните позиции: искам да чуя интерпретацията на човека отсреща, логиката му.
ОтговорИзтриванеИначе става като в гимназията: разликата между зубърите и хората, които жадуват знания заради самите знания. Едните четат урока по цели нощи, мъки, труд за да го усвоят, а на другия ден някой който е минавал същите и други теми за собствено удоволствие ги забива в земята в дискусията, защото мисли с главата си, не с паметта
Yep
ОтговорИзтриванеотносно религията, влез им в положението, те учат години само за да могат да повярват сами. За да могат да проповядват, а това е тежка задача - трябва да могат да отговят на всички въпроси породени от съмнение спрямо божественото.