my food..My Food...MY FOOD!

Не им завиждам на жените. Когато си намерят някой от другия пол и заживеят с него един ден им се налага да разберат за всички хигиенни привички на половинките си и тогава дупе да им е яко. Не знам как го правят, но някои мъже са уникални... мърлячи. Имал съм 4ма съквартиранти до сега. И общото впечатление е че, когато чистиш, другия мързелува и се прави на ударен. Когато готвиш другия никога не си прави труда, щом вече си има готвач насреща. Аз не съм по-малко труден за изтърпяване признавам си, но хей.. как успяват жените да се примиряват с това? Аз не бих могъл, ако бях на тяхно място!

Първия ми съквартирант бе толкова богат на продукция (била тя психична, вербална, храносмилателно-отделителна или друга), че мисля, че мога да напиша книга за него.
Първа година в университета - правя голямата грешка да съм с горе споменатия С. на квартира. Ден след ден споделената реалност между мен и С. малко по малко ме води до яркия и неизбежен извод, че не може да се живее с този изрод.
С. имаше няколко порока.

-Пушеше (айде сега, огромен процент от населението пуши), пиеше (хаха),
-слушаше блекметъл в мое присъствие,
-беше нахален и ми сядаше на компа без да съм му разрешил,
-искаше огромни (ОГРОМНИ!!) заеми, които връщаше с 2-3 месеца закъснение или изобщо не връщаше под различен претекст,
-всеки човек, който познаваше, буквално всеки(!!) така наречен авер, му беше отпуснал 5 лева заем и С. правеше всичко възможно да намери някой, на който да е върнал 5-те лева за да може да му поиска още 5 (за цигари разбира се),
-когато му пращаха пари ги изхарчваше за 2 дни (в най- добрия случай, в най-лошия - веднага) и -след това караше на бурканите с домашните манджи на майка си,
-като пиеше не знаеше какво прави, влючая опити да пее блек метъл,
-не чистеше,
-не миеше чинии.

Ок, признавам, че не всичко от това ме засяга лично и всеки е свободен да прави кавото си поиска в живота си. Кой съм аз да го съдя? Още повече, това не е прилично. Още повече - не ми пука, а и никой не го познава.

С. ми е спал в леглото, защото откачената му приятелка (тя беше напълно откачена, изглеждаше вечно надрусана) искала да спи там. Луда работа. Седя си аз кротичко и чета. Сам. С. го няма, слава Богу. Бавно и жадно поглъщам една от книгите, които в последствие ще се окаже, че промениха начина ми на мислене завинаги, когато отвън, в тъмнината се чува звук. С. се прибира. Е, нищо че съм по долни гащи, под завивките, нищо, че хазяите ни са на два метра от нашата врата, нищо че е 2 през нощта - аз съм готов С. да ме запознае с тълпа развеселени метъли всеки момент, и без това се е случвало вече. Но е само той и приятелката му. Не знам дали да се радвам или да се страхувам от това. С. и предлага да и стопли зеле с картофи на подвижния си котлон. Тя не иска. Той обаче ще яде. Споменах ли че са пияни? Та той топли, сяда и яде. Тя обаче сяда на тяхното легло и почва да ми говори. В някакъв алкохолен делириум тя почва да му говори, колко съм благороден. Колко съм умен. Аз седя по долни гащи под завивките и се чудя как да я разкарам, как да я пратя при С. нейната черна бездна, която плюска зеле с картофи и не спира да я кани да се присъедини и тя. Тя му се сопва. И отгоре на това, ляга в леглото ми! Да точно така! Ляга, но слава Богу не под завивките. Говори ми, колко искала да е там до мен. Не знам кое е по неловко- това, че приятелката му ми се натиска или това, че и двамата са пияни заляни, а аз трезвен като репичка, по долни гащи под завивките опитващ се да чета. Тук вече не се сдържах и реших да рискувам да си покажа ръбестия задник и да се облека, като отида да гледам някой филм в денонощния интернет клуб. Явно имаха за какво да си говорят.
Прибирам се аз 2 часа по късно и какво да видя, те са в леглото ми. Тя не искала да стане и той легнал там. Естествено нямаше как да не се сетя, че са консумирали пиянските си страсти под моите завивки, където голият ми задник до скоро затопляше чаршафа. Как са се потили под звуците на сатанинските припеви на С. и как потните му... ок стига.

Това са сладките спомени, които със сигурност ще разказвам на внуците, тържествено обещавам! Освен ако не си получа 20те лева някой ден. Тогава може и да си помисля.

Прибирам се аз и двамата пияни заляни пеят някакви националистически песни и развяват българско знаме. Той отваря прозореца (на втория етаж сме и е ден). Пикае през него. (друга част от вълнуващото ни ежедневие, която всяка вечер се повтаряше) и след това сяда на перваза. Неговата приятелка да я наречем Л. вижда това и незнайно защо и хрумва, че С. иска да скача. WTF?! И какво прави тя? Хваща го за тениската както пожарникар хваща безпомощно сляпо детенце в горяща къща миг преди тя да го затрупа под огън и жупел. С. пада на пода, Ф. го държи още за тениската и както е на пода почва да му бие шамари крещейки, че той не бивало да прави такива неща, че той е луд, че за какъв се мисли. С., който през целия си живот е говорил за жените само с нарицателни обозначаващи техните репродуктивни органи, стои и се къпе в дъжд от шамари, мълчи, а очите му се опитват от гняв да излетят от орбитите си в името на кърваво отмъщение. След 4 грохотни шамара С. я спира и треперещ и казва да спре да го удря. Купона им беше прекъснат, но топовните изстрели на женската лудост не успяха да помрачат деня. След 5 минути всичко беше по старо му. С. пикаеше през прозореца а Ф. пееше победоносно някаква ботева песен в рок вариант в един глас с касетофона.
Мисля, че в техния случай, не мога да си послужа с добър пример за това как жените са изправени пред голямо изпитание в съжителството си с мъжете. Мога да покажа моето такова изпитание.
Но сега обратно към настоящето.
Всичко в тоя пост е провокирано от настоящия индивид имащ честа да дели квартира с мен. Защо е толкова трудно да ме разбере? Толкова много ли искам? Когато готвя готвя ЗА МЕН!!!!! не за него. Не деля храна! Само ако му предложа, което не се случва чак толкова рядко е прието да сподели с мен храна. Но защо е толкова трудно да го разкарам от тенджерата ми? от ябълките ми? От чехлите ми? Още не е спал в леглото ми, но мисля, че и този момент ще дойде. Надявам се поне да не съм там, когато стане.
Защо е толкова трудно да разбере, че което е мое е МОЕ. Че не сме братя, не сме семейство! Съжалявам друже, не си познал.
Егоист съм може би, но не ми дреме, храната си е моя и я деля, ако аз реша.