Няколко човека ми казваха, че анимето е странно, неразбираемо и нищо не се разбирало. Е, вече съм на 12 епизод, предпоследен и просто за пореден път се уверявам колко малко хората могат да мислят. Колко малко се схваща посланието на автора. Още по-малко когато автора може да разказва като Сатоши Кон. Какво остава за Линч. Там май повечето хора гледат не за да разбират, а да се радват на атмосферата. Линч влага смисъл обаче, ама нали всеки може да интерпретира по свой начин.. грънци.
Авторът е имал своя идея. Отклоненията от нея също имат значение, независимо дали ги е осъзнавал или не. Ако ти си творец, артист и създаваш своите произведения за да ги виждат другите, нима няма да дадеш всичко от себе си, всичко от емоцията и силата, която напира да бъде изразена? Своята, собствена, лична. А не тази на другите хора, няма да се стараеш да правиш пространство за да проектират хора собствените си проблеми, за това има Роршах по дяволите! От друга страна, абстрактното изкуство е друга тема. Там умишлено се цапа за да има точно такова пространство. Същото е и при някои похвати за филми на ужасите. Празното пространство освободено, притегателно за всеки най-архаичен страх, екран на който да се проектира. Но концептуалното изкуство - там има идея. Конкретна идея. Винаги има и определен елемент на фантазия, просто за да украси, но винаги основното е идеята или чувството.
Paranoia Agent има един недостатък. Както много други сериали анимацията му в някои епизоди е ужасна, много опростена и дървена, пореди финансови причини или поради преследване на срокове. Но в последните се пооправя. Историята обаче... Историята е една случка, която сякаш е ясна, но с всеки следващ епизод става малко по-неясно. С всяко пояснение се появяват две нови неизвестни. Най-интересното е, че историята постоянно се прелива от реалността във фантазията. Повечето време може да се следи достатъчно внимателно и всичко да бъде сравнително ясно. Историята освен, че прескача от реалност във фантазия, фантазията не е само една, а фантазията на всеки от героите, тоест имаме една реалност и няколко преплитащи се фантазии, това е общо взето пространството, в което се развива и разказва историята на анимето.
Самата идея е страхотна, предадена с нужната сюреализъм и динамика.
История за страха, за фантазиите в които всеки бяга, за страданието, което понякога сами търсим, за нежеланието да поемем отговорност и да погледнем реалността в нейната истинска светлина.
Оуу, заинтригува ме, аз обичам точно такива анимета. Уж съм фен, ама не ми харесват самурайските и роботските. Обичам заплетени, драматични, с объркан сюжет или край. Това мисля да го изтегля, значи.
ОтговорИзтриванеако това ти хареса (а съм сигурен, че ще) гледай и останалите на същия автор. Може би само Millenium actress е малко по-бавно и някак... твърде нормално, но всички си заслужават.
ОтговорИзтриванеТова между другото е единствения му сериал, останалите са филми.