Няма такова нещо, като напълно нормален човек. Самия термин нормалност е абстракция, едно идеално състояние.
Обстоятелствата, в които живеем, културните рамки и конкретните условия на всеки от нас могат да предоставят пространство, където да проявяваме наклонностите си. Тези наклонности, които, ако не задоволяваме едва ли щяхме да се радваме на приемане. Ако си учител например, и имаш възможност да упражняваш власт чрез авторитета, който ти е даден, или може би да имаш досег до много по-млади хора от другия пол на чието внимание да можеш да се радваш, тези ти наклонности биват щедро задоволявани. Ако един ден се лишиш от всички тези щастия и страдаш задето вече не можеш да се докоснеш до тях може да изглежда сякаш някой ти е отнел нещо, което винаги е било твое. Като че са те изтръгнали от естествения ти хабитат и са те принудили да живееш на чужда територия.
Смятам, че всеки трябва да бъде изваден от естественото си състояние за да може да види какво всъщност Е той, за да може да спре да смесва с всичко, което смята за свое рожденно право с това което в действителност Е. Да види себе си извън рамките, които сам си е поставил и нарекъл своя среда, свои желания.
А има хора които полагат такива неистови усилия за да се смесят. Има такива, с които докато говориш усещаш как всяко леко отклонение в разговора, кривване от общите приказки, говорене за нещо засягащо лично мнение или някаква различност, някаква позиция 'ти какво мислиш?' води до смущения. Пропукване, сякаш си дръпнал някакъв воал, който с толкова усилия е бил напластен там, че сега извиква ужас и страх, ако бъде докоснат дори.
Има ли някой там? Понякога се чудя. Сякаш рискуваш да видиш космическа празнота отвъд покривалото. Изгарям от любопитство, когато срещна такъв човек. Те от своя страна бягат далеч :)
Има хора, които пък толкова държат все да се изказват по всички въпроси и да показват позиция дори без да им е искал някой мнението, че стават смешни :)
ОтговорИзтриванеИначе, кой може да каже какво е нормално? Вече? Имаме свободата да бъдем, каквито решим. И това е...нормално (дали?).
:) В тоталитарните режими се е примало да нямаш право на мнение, в развитите страни това право дори е конституционно гарантирано.
ОтговорИзтриванеИма махленското "абеее, аз мисля че" има и Informed opinion базирано на знания и интереси извън сферата на "моето АЗ смята така".
Любопитството и интереса към мнението на другите е един от отличителните белези на интелигентния човек. Дори да не се съгласим с едно мнение, не е нормално да смятаме че то трябва да бъде контролирано, да бъде съобразено с някаква външна сила, която командва: сега можете да кажете мнението си! Оп, сега не:)
ми май зависи от човека. Когато се връщам в България и някой чел само първа страница на Телеграф тропне по масата и почне да обсъжда "компетентно" политиката на БСП, боклуците от ДПС, "колко са тъпи" хората, с които работи и т.н и на мен ми е повече от смешно да слушам "мнения".
ОтговорИзтриванеНо определено смятам, че е много погрешна, типично нашенска черта това това "абе, какво само се обажда тоя". По целия свят се ценят хората, с които имаш какво да си кажеш по повече от една тема. Само тук като че ли ни дразни да ги има...
Хората винаги ще претендират за норми и нормалност, наложително е дори. Трябва да има нормативи по-които да сверяваме и да се ориентираме в социума. Но понякога се използва като закон и пречи на всеки, който иска да бъде различен. А всеки е различен. Не смятам, че едно общество може да съществува без критерий за нормалност. Има го и винаги го е имало, независимо колко луди изглеждат всички. Това е защото ексцентричността е част от нормалното днес.
ОтговорИзтриване