Писна ми от възрастни хора дето все повече лансират колко било хубаво по времето на социализма. Как всичко било уредено и спокойно. Как да обясниш на такъв човек, че не всеки има потребности като неговите. Да яде, да пие, да работи и да спи. И да се чувства защитен. И канарчетата са защитени от клетките си, но умират.
Как да им обясниш с две думи, че не всеки може да живее само за да работи и да яде? Да пие вечер ракия и да гледа мача, понякога да се събира с приятели и да псува жена си, най-големия му проблем да е ... всъщност кой им е най-големия проблем на тия хора в утопичните условия? Не мога да се сетя.
Колко голяма разлика има между хората, когато едните кротко похъркват успокоени от надзора на държавата, а други бягат и се крият в този момент, не мигват и се чувстват като затворници същата тази държава. Социалистическата система, а може би и тоталитарната сигурно са била клина, който се появява за да раздели първите от вторите. Да покаже истинското лице на човека. Кой какво би направил, и в името на какви идеали. Или материали.
Какво повече да иска човек, щом е нахранен и облечен?
най-интересното е, че манталитетът оттогава се е запазил изключително устойчиво дори у хора, които неуморно се тупат в синия гръден кош: политици, пенсионери, работещи, студенти.
ОтговорИзтриванеда не понасяш различното; да се чувстваш застрашен от промените; да виждаш хората с някакви значителни постижения (финансови, интелектуални, спортни, каквито и да е) и да си казваш "Хм, кой го знае тоя как се е изшмекерил" или "е, какво пък толкова е направил" е абсолютната реакция на човека, който не съзнава един от най-фундаменталните принципи движещи човечеството напред, който комунизмът адски упорито се надява да изкорени: конкуренцията, съревнованието.
Ако може да живеем във вакуум, в който не работим, имаме отнякъде пари по цял ден да сме по кафенета и кръчми, хората около нас да не постигат нищо (за да не ни става кофти, че ние сме доникъде), че и всички да мислят, говорят и изглеждат като нас, колко щеше да е хубав светът....NOT!
Не знам дали е дотолкова от завист, колкото от тесногръдие и раз(но)лична ценностна система. Тъжното е че има такива хора. Сякаш всичките тези книги, изкуство, философия и всички други културни ценности, които се занимават с това колко противоречиво, самотно същество е човека, как в него потребността от смисъл, потребността да има нещо повече от очевидното и материалното, желанието за нещо отвъд, сякаш тези неща изобщо не се отнасят до тях! Защото като, че на тях повече не им трябва. Това не е ли парадоксално? Като се говори за излишъка, остатъка, за човешкото, което е нещо повече, което не може да съществува в чистата утилитарност на света, сякаш не се говори за тези хора. Те като, че противиречат на това човешко, едва ли не го опровергават.
ОтговорИзтриванеА може и да греша. Надявам се да греша и да пропускам някаква отвъд-личностна поребност и стремеж у тях, заслепен от натрапливостта на впечатлението, което оставят у мен.
хм, аз си мисля че завистта е 100% неосъзната, когато я има именно заради това тесногръдие. Неспособността да си представиш различна гледна точка те прави винаги агресивен към чуждата: сякаш тя е някакво безапелационно оборване на твоята. А не легитимна част от многообразието на света.
ОтговорИзтриванеПотребността за нещо повече от физически непосредственото според мен е непонятна, когато живееш изцяло в него. Някак си немислима, плашеща. Защото очевидното и материалното е успокояващо, познато, обозримо. Знаеш как да се справиш с него. Всичко абстрактно буди недоверие и страх, защото изисква съвсем различен инструмент за справяне: въображението, интелекта, способността за виждане отвъд обвивката. А това е много по-труден начин да живееш така или иначе.
Не смяташ ли, че приписваш малко повече негативни черти на тези хора отколкото заслужават? Да, те не се погаждат с хора които имат потребности различни от техните, да понякога завиждат и в определени моменти това личи много, да понякога осъзнават колко са по елементарни от другите, но в простотата може да има и красота. Макар, че е рядкост в България:D
ОтговорИзтриванеНима теб не те плаши мисълта да живееш точно техния живот? Единствено и само в сетивното удовоствие? Защо тогава техния страх да заслужава по-ниско място от твоя? Фундаменталните различия от гледната точка на една от двете страни правят другите да изглеждат наивни, глупави, повърхностни или безсмислени. Често едната страна проектира разни неща от себе си за да види другата в най неприятната светлина. Стремежа да останат във видимото и сетивното е ... на нас ни изглежда глупав и кух, лишен от всичко което можем да наречем стойностно. Мен ме отвращава понякога това, още повече че съквартиранта ми е точно такъв. Но се опитвам да гледам обективно.
Смятам, че всеки от нас завижда на другия по някакъв начин. Например за простия им живот, за удоволствието и липсата на истински тревоги. Както и те завиждат за разни неща.
Често хората са много добри в това да виждат през (и въпреки) гредата в очите си - треските на дялане у другите :)
ОтговорИзтриване:)а най-често хората не могат да направят разлика между концептуалното фокусиране върху едно твърдение и тръгват да правят генерални изводи за общите позиции на човека извън рамките на твърдението.
ОтговорИзтриванеНикъде не съм написала, че хората, които боравят само с видимото и сетивното са някакви кухи човешки обвивки, които едва ли не, не трябва да съществуват. Осъзнавам 100% че много неща в живота им са по-леки именно поради липсата на вперване, на вечно търсене на нематериалната истина. И у някои индивиди тази способност дори особено ми харесва.
Никъде и не казвам, че живот съсредоточен абсолютно извън материалното е нещо висше, което е единственият смислен начин на съществуване, а само че е малко по-трудно да живееш така :) Понякога дори излишно трудно и ме дразни, когато води до някаква интровертна отцепеност, която отрича всичко в обозримата, в недуховната действителност.
Казвам обаче какво съм наблюдавала у първите, че ги плаши у вторите. И то Е факт. Факт е и, че вторите често са много високомерни спрямо първите: аууу, еди кой си колко е прост и елементарен. Именно както казваш ти Ейри: от завист, че те живеят един често по-динамичен и приятен живот.
Имах една съученичка, която предпочиташе да стои съвсем сама всяко междучасие, защото едва ли не никой не беше на интелектуалното й ниво и всички бяха "бездуховни" и беше безсмислено да се говори с тях, защото имали само елементарни интереси и теми на разговор. Все се чудеше защо не открива приятели дори сред хората, които истински можеха да поддържат типа разговор, който търси.
Познавам и много хора с не особено сложни теми на разговор, които излъчват такава енергия, доброта, положителност и отвореност към живота и дори да не са чели много, да не са невероятно духовни, като личности струват много повече от ограничени изолационисти като в горния пример.
Тъй че когато изтъквам аргумент против нещо, не значи че този аргумент изчерпва мнението ми за това нещо, а просто че в случая говоря за един от многото му аспекти :)
Колкото до завистта: Факт е, че в хубавата ни страна агресията и завистта са водещи елементи в живота: няма човек живял някъде другаде, който да не го потвърди и да не е дълбоко отблъснат от това колко ярко е изразено. Тъй че като говоря за завист у определена група от хора не казвам, че никой извън нея не е способен да завижда. Просто има пропорции, извън които нещата стават нездравословни...
и пак, за да не остана неразбрана: категорично не казвам, че всичко и всички в България са завистници.
ОтговорИзтриванеПросто с оглед на (пост)конунистическата тема, която зачеркваш това е едно негативно наследство, което аз лично свързвам дълбоко със строя, който ни е мачкал половин век. Комунистически закодирания стемеж към това да сме равни/еднакви и преди това столетията феодален строй са ни дръжали твърде далеч от най-нормалното нещо за всички развити общества: конкуренцията, съревнованието, развитието, донякъде йерархията,която създава авторитети и критерии за качество.
Принадлежността към партията твърде дълго е издигала хора без качества и подтискала интелигенцията. Само че това се е изродило в момента в липса на всякакво уважение към човешките постижения: който успява е някакъв шмекер/връзкар, а мен (обикновения човек) няма да ме вземат никъде, колкото и да съм добър.
За тоя начин на мислене говоря и обвинявам като завист. Навсякъде хората завиждат и това си е индивидуален техен проблем, просто когато това изкриви обществото до неспособност за зачитане на авторитети, за уважение към чуждите постижения, за неосъзнаване на собствените слабости и нужда да се работи по тях, тогава обществото страда като цяло. Тъй че аз просто осъждам завистта като смъртоносен обществен порок. Не говоря за никакви дребнавостти в личните отношения на хората.
Извинявай, ако е прозвучало укорително, просто се опитвах да кажа какво мисля и за двете страни на темата. Може да ми се е сторило, че си склонна да подвеждаш едновременно двата типа хора, (тези материалистите и тези които завиждат) под общ знаменател. За което нямам сериозни основания, но ми хрума да кажа и каква е положителната страна на материализма, но всъщност само казах, че съществува и че не се среща като особено красива в България.
ОтговорИзтриванеХората наистина имат този навик да обвиняват всичко и всеки около тях за нещастията им, и в тази връзка всеки, който постига нещо е измамник. Това ми изглежда доста детинско обяснение на всичко, затова и не му продавам много значение. Може би защото не ми се е налагало да общувам с точно такива хора, но ако ми се наложи и точно тая идеология, ако може така да се нарече, почне да ми вади очите, сигурно и аз бих се дразнил.
Между другото можеш да ми казваш/те Томи. Не защото така по ми харесва, а защото така се казвам. :)
:) привет Томи, приятно ми е. И аз заподозрях, че се е получило недоразбиране кой за кое, какво казва, пусто онлайн общуване :)
ОтговорИзтриване