Най-сетне ми се отдаде (отново) възможност да се пробвам да гледам Lost Highway. Този път се оказа, че ми хареса. Честно, предния ми опит не се увенча с успех, стана ми скучно и не издържах на бавното действие. Сега обаче, филма дори ми се стори динамичен. Какво нещо е настроението, а?
Не съм голям познавач на Линч, не съм и голям познавач на кино индустрията преди 90-та година. Но пък си имам някакво мнение, нищо, че според някои е некомпетентно или неосновано. Според мен си е напълно основателно и впечатленията за всичко, което минава под названието изкуство, трябва да се преценява, не според някаква запознатост и осведоменост в областта, а според личното, субективно усещане за красиво. Това все пак е изкуство, не наука. А ако преценката ми е грешна (макар, че не виждам как това е възможно в случая, по простата причина, че е субективна) то едва ли това се дължи на незапознатост. Защото, ако преценката ми може да се промени според това, доколко съм се научил да 'оценявам' някакво кино на базата на изгледани филми или осведоменост за нечие творчество и познаване на терминология и течения в изкуството, то това не звучи ли малко парадоксално? Ако усета за качествено кино се влияе от научаване, то това не е естетическо усещане, а мислене. Мисленето може да служи за рационализация и подреждане на впечатленията ни за това какво усещаме, когато нещо ни грабне. Но не и да го аргументира или обясни.

'За музика не може да се говори'  макар, че този, който го е казал едва ли може да се каже, че се е въздържал да го прави.

Други неща обясняват. Които не са тема на размисъл и разговор на критици. Поне не на обикновените критици.

Няма повече да се извинявам за това, което ще напиша.
Ще кажа още, че из интернет сигурно има (повече от сигурен съм) стотици и хиляди форуми и материали за смисъла на филмите на Линч. Не съм ги чел и нямам намерение.

Причината да пиша това са няколко неща от филма, които за мен показват неоспоримо, че Линч е чел Фройд. А и той май си го е признал. Психоаналитиците обичат Линч.
Само няколко неща всъщност.
Първо всяко убийство във филма става от ревност. Някой чука жената на някого, и съответно бива убит.
В края на филма, когато Лоран пита:
-- What do you guys want?
човека с камерите му дава малък уред с монитор на който освен останалите неща, се показва как кастрират някой (Мерилин Менсън естествено, така му се пада, задето провали детството ми!).
От началото на филма се вижда изневярата на Рене, а Фред разбирайки това, се представя малко зле в леглото и заедно с това ужасяващото успокоение на Рене в този момент може отрано да се приеме като метафора на кастрацията.
Гледането, наблюдаването, погледа през целия филм са постоянно натоварени с различен смисъл. Този, който постоянно наблюдава и може да види навсякъде и по всяко време да бъде навсякъде може да е само едно нещо.
Докато същия този застрашаващ 'надзирател' в началото е опасен и страшен, на края на филма е помощник, но само доколкото неговата агресия е насочена навън, а не към героя.

Наистина от целия филм има моменти, които малко ме озадачават, но най-много ми е любопитно какво става в къщата на Пит преди да си 'разменят' местата с Фред.
Фактически Фред изчезва, сякаш за да използва тялото на Пит и да се измъкне. Предполагам поради някаква сделка сключена с 'надзирателя' (от страна на Пит?). Използвайки неговото тяло, Фред (да кажем, че това е истинското Аз на героя, това което се бори с реалността) има възможността да бъде всичко, което до тогава не е бил. Да има много жени, да е млад, да има вместо един блед психо копелдак, който го наблюдава, има един закрилящ, 'наглеждащ' психо копелдак. Мисля, че бащиното отношение се усеща и при двамата ненормалници, като втория е почти обратното на първия, но не може всичко да е напълно противоположно, защото всичко би станало безсмислено. Та момента на разрив между фантазията и реалността идва, в момента, в който се появява жената. Между героя и тази жена стои един друг. Компанията, на когото тя доста харесва. И наличието на този 'друг' отново обърква нещата.  Тук нещата сякаш се повтарят, но в крайна сметка, и двамата с които Рене изневерява, са мъртви накрая. Добрия баща е мъртвия баща.
"Каквото и да правиш, както и да е опитваш да изкривиш реалността и да фантазираш, и колкото и да ти изглежда близко и достъпно."

Малко преди края Рене казва:
-- You'll never have me.