berserk

Искам да предупредя, че тук ще става дума за най-култовата и най-епична манга създавана някога. Схващаш тона.

Имал съм щастието да се запозная с доста заглавия без да съм от абсолютните манга фенове. Но от всичко, което съм виждал до ден днешен, никога не съм виждал манга, която така да ме грабне. Която да докосне нещо вътре в мен по един интимен, страстен и болезнен начин.
Защо? Мога да изпиша цяла книга за Берсерк. Точка по точка.

Персонажите.
Персонажите са майсторски изобразени и всеки от тях, който има някакво по-сериозно пръсъствие търпи развитие. Всеки има история, която успява да те грабне не по-малко от тази на главните герои. Всеки от персонажите би могъл да бъде герой на книга или манга, защото историята на живота му никога не е просто запълване на пространство както е с някои странични персонажи в развекателната индустрия. Има и герои, които въплащават самото зло, луди и кръвожадни същества, които се превръщат в чудовища, тяхната роля е точно тази, но нима в реалността не съществуват такива чудовища? Почти всеки герой, в които има нещо човешка има трогателна и дълбока история. Много често в повествованието героя е първоначално много симпатичен и харизматичен, но в последствие се проявява другата му страна и образа му започва да придобива все по диаболични черти. Същото се случва и с някои, които в началото са много неприятни, глупави и наивни или зли персонажи, които впоследствие стават едни от най-симпатичните такива.

Историята.
Историята през първите няколко глави, заемайки доста голям обем от мангата (но с оглед на това колко е голяма цялата манга може да се каже вече, че е само малка част от историята) е доста реалистична история за немна група войници, които живеят на бойното поле и получават пари от различни войски в различни битки в свят подобен на средновековна европа. Нашия герой наречен Гатс, едно отдръпнато и войнствено момче, което скита и припечелва като наемник, среща Грифит, предводителя на групата на Ястреба. След сблъсъка помежду им първия става част от групата на Ястреба под повелята на Грифит. Но тук разказвам само най-общата случка. В действителност историята и на двамата е една от най-омагьосващите истории на всички времена лично за мен. Всеки от двамата има страхотно измислен образ. Гатс заради миналото си, Грифит заради това което прави за бъдещето на хората, двамата заедно заради това, което ще се случи между тях. (не е това което си мислиш)
След въпросната сцена тази манга завинаги ме спечели като свой абсолютен фен за всички времена. Не знам как действа на останалите, но за мен никога не е имало сцена от киното или книгите, която толквоа силно да ме е ангажирала емоционално.
След реалистичната част се случва нещо, което позволява на демони и чудовища да нахлуят в познатия свят и да започнат да изкривяват реалността. Един малък камък наречен бехелит отключва вратата към ада, а това, което задейства неговото действие е омразата и алчността, желанието, мечтите, желанието за мъст...

На какво е способен човек за да получи отмъщение за това, което някой му е отнел, онова, което най-много е ценил и обичал. може би единственото такова нещо в живота му. И кой е истинското чудовище...

Графично изпълнение
Кориците на броевете според мен не блестят с никаква артистичност или дълбочина, и е напълно вероятно, ако попаднеш на тях из купишата манга в някой японски магазин изобщо да не ти направят впечатление или дори да ти се стория малко неумело нарисувани.
Рисунката от началото на мангата може да се нарече добра, но не прекрасна. Съвремените броеве са доста по-добре издържани, но от самото начало на мангата човек може да остане впечатлен от хъса с който автора рисува бойните сцени включващи стотици войници, като всяка страна си има свои осбенмости на доспехите, оръжията и дори лицеви особености. Изобразяването на броните е нещо нечовешко. От всички войници нарисувани до сега в мангата, а това са поне няколко стотин, нито един няма броня еднаква с тази на друг. Всяка броня е уникална. Още по-уникални са тези на предводителите и водачите на войските. Тук няма да видиш никъде как автора смело щрихира и замазва пространствата където хората се сливат в една неразличима маса. Коне, брони, оръжия и лица – всичко е отделно нарисувано. Никъде няма да видиш патерни наслагани за да оцветят и да запълнят. Никъде няма да се появи триизмерна добавка на предмет или сграда. Всичко се рисува на ръка. Щрихите се виждат навсякъде. Чудовищата са впечатляващи произведения на изкуството по разнообразие и визия.
Умението на Кентаро Миура да те потапя в демоничните си кошмари е завидно. Детайлите в рисунката спомагат за това да не пропуснеш никой детайл от адската фауна и всяка твар от нея е изрисувана с потресаващи подробности.

а сега...


Представи си, че си на крачка от това за кеото си живял, за което си е борил, че мечтите ти са на път да се сбъднат, че си на пред портата на сънуваната цел. И в този миг всичко, което имаш, за което си се борил, всичко, което придава смисъл на живота ти изведнъж ти бъде отнето. Ако тялото ти бъде осакатено, ако се намираш в най-дълбоката бездна, където никой и нищо не може да ти помогне. Ако си жив сякаш единствено за да виждаш как мечтата ти ти е брутално изтръгната от ръцете ти и сега единственото, което чуваш е смеха на съдбата, която се присмива на жалкото ти съществуване в изнемога.
Представи си, че изведнъж на фона на този мрак и агония се появи светлина и изведнъж от някъде същата тази зловеща съдба ти предложи сделка. Всичко което си имал, всички постижения и спечелени битки, отново твои. Цената – Животите на всички твои приятели и човешкия ти облик. Избирай.