Boogiepop Phantom doesn't laugh ep. 1

Ултимативното аниме за мен, всеки знае, е Serial Experiments Lain и всеки, който е способен да преглътне идеята, че анимация може да има дълбок смисъл и силно въздействие, може би повече отколкото един филм, трябва задължително да го гледа. Защото Lain е нещо нечовешко. Правено е през 1998 и е най-култовото аниме на всички времена. Който не е съгласен всъщност нищо не разбира. Музика, атмосфера и история са в пълната си сила. За мен анимацията обикновено има решаващо значение. Някакъв недостатък може би е, но за мен визуалното изпълнение често има голяма роля. Лейн обаче не може да се нарече красиво. Дори е грозновато на някои моменти. И въпреки това смятам, че подобро едва ли някой, някога ще направи.
2000 някой май се опитва да направи нещо подобно. За Boogiepop phantom от много време съм чувал от хора и класации, които твърдят, че двете са подобни. И може би еднакво добри. Реших да му дам шанс. Първи епизод за сега. Наистина се опитва да копира Лейн, анимацията твърде много наподобява неговата. Историята? Учудващо добра. За сега само загатва, но изглежда обещаващо. Но самия факт, че имаме един гейообразен индивид с гейски дрехи на обложката и това, че става дума за някакви чудовища които бродят между неподозиращите ученици... изтъркано и детско. Но въпреки това ще кажа, че анимацията е подобрен вариант на Лейн, музиката е някакъв психеделичен техно микс накъсан и надран, с две думи за сега изглежда добре. Има ли нужда да казвам, че анимацията е единственото нещо, с което някое аниме може да надскочи Лейн?
Стига за Лейн обаче.
Изненада се оказа и сценариста. Същия тип, който е писал сценария на Paranoia Agent! Брей, ето защо ме е грабнал още от начало. Minakami Seishi има доста пръст и в Паприка, виж ти! О, това трябва да е добро! Въпреки 'чудовищните' елементи.



Блър ефекта е умишлен, а не плод на ниско-качествен рип. Малко дразнещ опит да наподоби олдскул хорър, но нека не съм прекалено критичен, може да се каже, че успява да предаде атмосфера.