Казват, че човек трябва да разбере от къде идва, кои са корените му и кои са предците му за да има истинска идентичност. Че трябва да уважаваме и познваме историята си. Аз имам сериозен проблем с това. Първо историята никога не ми е била особено интересна. Но не това е първо.
Първо е това, което ти създава отношение към твоята история много преди да си знаел какво е това нация и народ. Преди древните народи да имат каквото и да е значение за теб освен като някакъв вид скучна приказка. Ами ако точно тази история, тази прото история за която говоря, личната, тази чиито представител е собствения ти баща или майка или цялото ти семейство е едно събитие, което не ти показва нищо добро. Което може след толкова години да ти даде отговор или поне да подскаже отговора на въпроса 'защо съм такъв'. Ами ако историята която трябва да уважаваш е история на неуважение и липса на всякакво самоуважение? Как може да уважаваш това? Задавам си този въпрос от толкова години вече и все още не мога да кажа какъв е отговора.
Второто ти първо и според мен е първо. Аадаването на този и подобни въпроси са в основата на онова, в което хората са намерили смисъл на съществуването си - търсенето. На себе си, на това от къде идваш и къде отиваш и защо избираш именно този или онзи път. Защото Човекът е мислещо същество преди всичко и после чувстващо. Поне според мен. Поне в наши дни.
ОтговорИзтриваневъв всички дни :) иначе светът до никъде нямаше да стигне
ОтговорИзтриване