Не разбирам! Отново, някой смята и то толкова усърдно и уверено, че има кръвното право да притежава продукти обект на авторско право. Масово блогъри и всякакви други хора даващи гласност на своето (незнайно защо) изконно право с крясъци и реплики като тази на Христо Балжев "дайте тогава да забраним четенето". Не следя подобни масови тенденции във виртуалното мнение на нашето общество, може би защото не се смятам за засегната страна. Но сега, когато двама души са изправени в националната телевизия за да изкажат публично мнение и аргументи в защита на своята позиция, смятам, че може да се види доколко всеки от тях има основания.
Едно от най-важните неща в един подобен двустранен спор е да следиш как и двете страни се придържат към темата на разговора или темата на конкретно зададения въпрос в разговора. От личен опит и от няколко издания на Сблъсък по bTV (което харесвах точно по горе-посочената причина, колкото и да бяха ощетени някои от участниците, водещите и темите от умствен багаж) знам, че хората, когато спорят си позволяват, подвластни на емоциите си и афектните си изблици да се отклоняват от темата, да дават ирелевантни примери и да съдят за фактите по своите си собствени разбирания като напълно пренебрегват логиката, закона или мащабите на групата от хора, за която важи спора.
Ако някой има доблестта да види какво се казва в студиото на bTV и да каже, че аргументите на Блажев срещу политиката на ГДБОП са основателни, то да заповяда. Искам да чуя как точно, той е получил правото да притежава, по законен път текстовете, които в интернет пространството са така достъпни и как сам примирява в главата си очевидното противоречие между Закон и пиратство.
Ще се опитам да бъда сравнително изчерпателен. Ето кратък анализ на този разговор:
- Престъпници ли са създателите на сайта?
- Вижте мен, ако те са, то и аз съм... (извинете това аргумент ли е?)
- Адски много хора...качваха свои книги, стихове и преводи, които никое българско издателство... (въпроса, който ви зададоха господин Блажев!)
- Но те са качвали и книги, които се продават, нали? (нали?)
- Нещата са твърде спорни и най-лошото нещо, което можеше да се случи беше ГДБОП да се намери по този начин. (да, ако закона се нарушава и някой е очевидно ощетен, ГДБОП трябва може би да проведе дискусия с нарушителя, да го помоли учтиво да прекрати дейността си и след това учтиво да напусне, като се надява да е внесла полъх на здрав разум у престъпника)
След това, някой би казал, защо библиотеките не плащат такса, но притежават правото да предлагат текстове за публично ползване? Библиотеките, драги мои, са държавна институция и ако имат конституционното право да правят това, то според Закона, те не нарушават закона. Но ти не си библиотека. Нито сайта читанка е.
- Как може този сайт, да не е публична библиотека в този смисъл? Безплатно! Всички лъже, че от този сайт се изкарват пари... (ок, всички знаем, че е било безплатно, това никой не го грее вече, не това е въпроса в момента, а това дали тя е публична библиотека.Закона ,уважаеми, важи за институцията библиотека, а не за "смисъла", който някой влага в него. Ако аз реша утре да създам градска баня и си построя сграда с басейни и големи смрадливи сауни и отида в градския съвет с претенцията, че водата на моята "градска" баня трябва да се плаща от държавата, защото това все пак е банята на народа, то това няма ли да е леко смешно?)
- Издателите губят пари от това все пак.
- Как губят пари?
- Ами "Шестото Клеймо" е свалена 26 000... 10% от тези хора ще идат да си купят тази книга, ако не могат да стигнат до нея по този начин. (въпроса наистина не е дали някой ще чете книгата, защото, ако ида и си взема хляб от магазина но реша да не го плащам, а когато дойдат и ме попитат момчетата в синьо просто ще кажа, че не мисля да го ям и това не е престъпление. От друга страна повярвайте, че много хора ЧЕТАТ НА КОМПЮТЪР, независимо колко неудобно е и много хора щяха да си я купят, ако не беше читанка)
Примера с Google беше даден за да се види как една много по-голяма корпорация може да и уважава (макар и чрез съд) авторското право на авторите, преводачите и издателите на малката ни страна, а читанката не. Въпрос на време е може би, хората подкрепящи читанката да признаят, че не са в правото си.
Друг аргумент е, че хората проверявали преводите и само първите 10 страници от нея били от значение за тях и ако си заслужават биха си я купили.
Ако това беше така, г-н Блажев, нека помислим. Ако това беше целта или ползата на читанката, нека приемем това за целите на текста ми, нямаше ли да е по-добре хората да не превеждаха или сканираха цели книги? Защо им е на тези проверяващи превода хора целия текст на книгата? Още повече, има библиотеки, нека проверяват там. Още повече има книжарници, нека разгърнат книгата там, нека почетат 5-6 минути, едва ли някой от продавачите ще възрази, имаме толкова големи и хубави книжарници, които почти те предразполагат към четене.
- Пауло Куелю директно си признава, че сам качва такива версии на своите книги в блог, който е общодостъпен и обяснява как печалбите му се покачват неколкократно.
Хм, интересно, ето го блога на Коелю - http://paulocoelhoblog.com/, ако има друг където в действителност има ЦЕЛИ текстове и книги ще се радвам да го видя. Този е с части от книги. Както казах - ирелевантно.
- Електронните четци са скъпи (абсолютно си прав за това; и аз чакам момента когато станат по 100 тина лева и да си купя :D)
- Искаме да четем, хора! (човече, нямаш ли карта за библиотеката? почти без пари е!)
И ако не съм успял да убедя някой в правотата на мисленето си тогава искам да знам какво по дяволите значи термина пиратство?
Бих желал да опонирам на автора в някои точки.
ОтговорИзтриванеПърво: В ЗАПСП се визира не понятието "обществена" библиотека, а "общодостъпна" библиотека. Дали е случайно, плод на техническа грешка или умишлено, не се наемам да коментирам. Факт е, че двете понятия са различни. Читанката не е обществена библиотека, но е общодостъпна. За обществените библиотеки си има отделен закон.
Второ: ЗАПСП попада под юрисдикцията на ГПК, а не под НПК. Това е същото, когато две фирми или две лица имат спор, обръщат се към съда по гражданско дело, не по наказателно. Тоест първо се завежда дело, представят се документи и доказателства, съдийският състав се произнася и чак след това се пристъпва към принудителни мерки.
Трето: ГДБОП е национална служба и като такава се задейства при строго специфични условия, а именно - заплаха за националната сигурност и обществения ред. Що ще в случая тази служба? Или и аз мога да подам сигнал и след това да дойдат при вас "момчетата в синьо"?
Четвърто: Има една книжка, озаглавена "Конституция на република България". В нея (чл. 5/1) пише, че "Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат." Пак в същата книжка (чл. 17/3) пише: "Частната собственост е неприкосновена." Забележете: не публичната, не фирмената, а частната. Може би е уместно да поканите юристи да коментират, но моето скромно мнение е следното:след като не застрашавам пряко националната сигурност, обществения ред, здравето и имуществото на гражданите, мога да правя със собствеността си каквото намеря за добре.
Пето: Авторските права по никакъв начин не са нарушени. Никой не е подписал чуждо произведение като свое. Същото важи и за правата на преводача, доколкото е качен именно неговия превод. Относно правата на издателите - ако аз кача превод, върху който имат права, бих бил нарушител, но ако направя собствен превод, не виждам смисъл да коментирам. Отделно правата за книжно издание и за електронно такова са две отделни правни понятия, така че и в този смисъл няма противоречие. Като са искали да притежават пълни права, да са се бръкнали.
Шесто: Когато си закупувам книга (книжна), аз придобивам собственост върху именно този екземпляр (виж четвърто). Това означава, че съм си платил всички права. Отделно по ЗАПСП от вносителите на копирна и друга такава техника се събира такса. Така, че и по тази точка съм си платил (без да ме питат за какво ще използвам съответната техника) предварително.
В заключение, осланяйки се на гореизброените точки, смятам, че мога безпроблемно да упражнявам правото си на собственост. Очаквам да ме оборите аргументирано.
Ако е споменато "общодостъпна" предолагам тогава, че може би термина "библиотека" също е дефиниран някъде из правните документи. Които аз лично не познавам, и си признавам. Просто казвам какво виждам докато гледах клипа.
ОтговорИзтриванеГДБОП не е ли ограна, който се бори с пиратството? Не съм запознат както казах с нормативната документация, но доколкото знам от новинарските емисии, понякога не са ли точно те, които обискират имущество и хардуер?
Мисля, че грешите относно часната собственост, защото, напротив, нарушават се правата (или във вашия коментар споменато като "имуществото") на авторите и издателите.
Пак не съм юрост, но нима авторското право не включва не само неправомерно присвояване на авторство, но и възползване от чужд труд без разрешение. Не знам това за собствения превод, всъщност това ми интересно дали всъщност е така. Ако не е забранено лични преводи да се качват и разпространявам, то това е супер ! :)
Нищо против такава дейност нямам.
"Когато си закупувам книга (книжна), аз придобивам собственост върху именно този екземпляр (виж четвърто). Това означава, че съм си платил всички права. "
Наистина се налага юрист да се намери, но пак ще се опитам да налучкам какво има в закона. Съмнявам се, че ако някой си купи книга в закона пише, че той може да упражнява "всички права", защото малко глупаво ми звучи идеята, че ако един човек си купи новата книга на Роулинг и я сканира за целия свят и я пусне в обръщение в интернет, то това е напълно законно.
Смятам, че правото ви на собственост се ограничава само в ограничен кръг от хора между които имате прево да разпространявате текста и е забранено позлването му за публични или обшествени цели. Имам предвид целия текст.
Тук рискувам да ме съсипете с цитати на нормативните документи, защото не всеки може да е юрист. Осланям се единствено на здравия си разум, който мисля, не би трябвало да е в противоречие с конституцията на страната ни.
Но дори и да е, което никак не е изключено, не смятате ли, съвсем откровенно, че това е чисто пиратство, въпреки романтизирането на цялата ситуация от факта, че това са книги?
Аз също не съм юрист, но има някои основни положения, които човек би трябвало да познава. Доколкото съм запознат, тъй нареченото пиратсво (този термин не съществува юридически), не застрашава нито националната сигурност, нито обществения ред. После аз цитирам текст от конституцията, според който всички по-низсши закони, противоречащи пряко на същата, се обезсилват. Ако си направите труда да прочетете няколко реда, ще забележите, че на някои места законодателят е упоменал - цитирам по памет " ако в закона(ите) не е упоменато друго". В съответния член не е дописано това изречение, което следва да каже, че то не подлежи на тълкуване и трябва да се приеме точно както е написано. Освен това никъде не е нарушено авторското право, а единствено правата на издателите върху съответните преводи (поради сключени договори) и евентуално върху хартиеното копие на съответното произведение (виж по-горе). Наистина бих желал да ме оборите с факти, а не с общи приказки. Може да използвате моите шест точки за начало. Бих се радвал да дискутираме точка по точка. Какво ще кажете да започнем от втора и после трета?
ОтговорИзтриванеИ в заключение да кажа: аз съм помогнал, коригирайки абсурдните правописни и пунктуационни грешки на една книга и в момента превеждам друга. Ако вие си купите мухлясал хляб, дали щяхте да сте толкова про настроен или щяхте да сте анти?
Няма да седна и да чета законите само, защото ви се спори точка по точка по тях. Не ме интересува конституцията и всяка една точка, която ви е изгодна от нея. Ако закона не регламентира ограничаването на интернет приратството, то това е въпрос на време и несъстоятелност на законите ни. Въпроса, който аз засягам не е юридически, а принципен. Нямам желание нито намерение да се впускам в спорове, в които да се аргументираме чрез конституцията, защото Закона не е конституцията.
ОтговорИзтриванеВашето "второ, трето и четвърто" имат за цел да превърнат всичко в правна полемика. Ето защо няма да ви оборвам.
Аз изложих моите доводи и ако смятате да спорите с мен, то опитайте да схванете идеята ми без да ми пробутвате формалности за които има кой да спори в съда вместо вас.
Би трябвало да ви интересува конституцията, тъй като тя е определяща. И тъй като ж нея е записано, че всеки противоречащ и закон се обезсилва, спорът е безпредметен. Относно принципите отново ще се върна на ситуацията, че изданието на хартия и електронното издание са две различни неща. Ако издателствата бяха пожелали да притежават тези права, щяха да ги придобият (заплатят). И все още важи постулатът "невинен, до доказване на противното". Между другото срокът за повдигане на обвинение е 72 часа (3 денонощия). Според вас защо още няма повдигнато обвинение? Вече изминаха 27 денонощия.
ОтговорИзтриванетова са все юридически въпроси. Щом съвестта на хората толкова зависи от текста на конституцията, тогава написаното от мен наистина няма никаква стойност за тях
ОтговорИзтриване