The bright side

Днес пътувах на стоп. И ме качи човек, който беше лежал 7 години в затвора, занимавал се е с организирана престъпност и е убил поне един човек. Ако ви кажа името, ще можете да го намерите в интернет и във вестниците. Занимава се с много пари отново, но леглано. Поне той така казва. И му вярвам. Като човек от тези среди имаше необяснимо приветлив вид. Отворен и усмихнат и доста умен за начина си на живот. Интересно, че точно той ми говореше за закони и за това как състоянието на държавата сега било много по добро от преди. Не знам що за неща е правил преди, но ми се стори симпатичен, въпреки факта, че е убил човек. Не бих предположил, че това, може да е нещо, което така лесно да пренебрегна в оценката си за някой. 7те години в затвора беше прекарал предимно в четене на книги "за да се дистанцира от средата". 7 години, които са били първо доживотна присъда.
 Книгите, казва той му повлияли много. Помогнали му и начина му на мислене се променил. Започнал да оценява важните неща. Сега се опитва да харчи по-малко за скъпи коли и мотори и повече за бизнеса си.
Но въпреки това у него все още се забелязва жаждата за живот. Онова желание за нещо повече, за силната тръпка. Нещото, което го е карало цял живот да търси нещо различно от това, което държавата му е предлагала и да прави неща, които са  го карали да усеща тръпката от живота. Нещото, което сега може би сега е поукротено, поумняло и е по-приглушено от колкото е било в годините на младостта. Бих казал, въпреки крайните ми морални оценки към хората понякога - този човек беше харизматичен по някакъв начин. Може би приказливостта му, може би интереса му към психологията, може би историята му, може би целия му живот или философията му за живота ме накара да го почувствам толкова близък. Толкова познат. Че сякаш го разбирах напълно.