Просто просяци
Просяците винаги са ме интригували като хора. Ако бях журналист щях да напиша нещо за тях, нещо което Карбовски вече трябва да е направил. Ако не се е сетил със сигурност ще го направи в бъдеще.
Всеки се е чудел какви са тези хора. От къде идват? Кой са родителите им? Как са живяли? Къде спят? Какво мислят? Какво чувстват? Как се казват? Дори поглеждайки ги от позицията ти на примерен гражданин, който се опитва да остане в тая система на всяка цена, тия хора изглеждат катопсишълци.
Нашата реалност, така подредена и устроена, систематизирана, крехка и невинаги изправна все пак е нещо като нашата собствена матрица. Тя ни е критерий, обществото е мярата ни за това кое е нормално и кое не. Истината е, че никой не иска да бъде извън този ред. Никой дори не може да си представи да е извън него.
"Че какво има извън него? Ами извън него няма нищо."
Сигурно подобни мисли са имали и древните народи мислещи за края на света. Какво има отвъд? Ами нищо разбира се.
Нашата малка лична матрица. Нищо друго отвъд нея не може да съществува. Ако си отвъд то е защото сигурно си луд. Буквално. И дори и да си луд и за теб има място - лудницата, пак ще те интегрираме. Поне така го наричаме ние. Истината е че ако си ха-хо просто този наш Ред ще те постави там, където да не се виждаш, да не пречиш, защото смущаваш илюзията за Ред и ще претендира, че се опитва да те интегрира. Да звучи нечовешко а още по нечовешко може би е да се запитаме, може ли изобщо да се вкара в рамката нещо, което по дефиниция е извън рамката? Това е друга тема. Като цяло всичко пасва. Има Ред. Има свят на справедливост и човечност. Някаква.
Е да, но тогава се забелязваш просяците. Нещо не е наред. Нещо те човърка. Тези хора, носещи болните си деца, показващи раните си, недъзите си, болката си те карат да видиш нещо, което по всякакъв начин се опитваш да не допуснеш около себе си. В себе си.
Какво не е наред? Всичко. Това е една част от реалността, която не искаме да видим...не искаме да знаем
Истината, която знаем, но не желаем да знаем.
Объркващо е когато видиш такъв човек. Не знаеш дали да му дадеш парите си. Редно ли е? Жал ти е. Но не бива. Защо не бива? Ами той не работи. А аз работя.
Следната ситуация:
Човек минава по улицата и от някъде просяк го моли за стотинки. Човека се сопва и му казва да си намери работа. Същия този човек смята, че не е редно да се дават пари на хората, които просят. Не е редно, защото те са нещо акто предатели на Реда. Не работят, отказват да се трудят честно. Мързи ли ги? Еми сигурно. Те чакат на готово и смеят да искат честно заработените ти пари докато те само си седят. Лесно им е на тях всеки може така. Всеки може да седне... Може ли? Можеш ли да пожертваш човешкото си достойнство, да се откажеш от него с никакво самоуважение да излезеш за да търсиш помощ? Да молиш за пари.
Несъмнено има доста хитри типове. Някои дори (поне според някои хора) си докарват доста пари така (според осведомените хора).
Една колежка гледала интервю с просяк. Питали го колко пари си докарва така. За една седмица, бил казал той, 750 лева! Невероятно! Как не го е срам тоя мръсник, да взима на честните граждани парите?! Чакай малко.. те сами са му ги дали, нали? Е да но те не знаят колко е коварен, защото той всъщност е скрит богаташ, той е измамник. Продава си самоуважението за пари. Нищо - той пак е измамник.
Той е просяк, той спи на открито, яде на открито, извършва си другите нужди на открито, той спи с уличните кучета, яде от кофите, н изкарва 750 на седмица. Де да беше поне на месец!
А дали има шанс тоя човек да лъже? Или не.. по-скоро да е луд и да не знае какво говори? Може би се опитва да защити остаъците от достойнството си на човешко същество? Но по-лесно е да видим още един измамник, още един прикрит комунист под тоя камуфлаж от изкривени крайници и спластени коси. Хора! Пазете си парите!
Има ли оправдано насилие?
Според мен има и то е при самозащита. Въпросът е самозащита от какво и под каква форма е насилието. Ето прост пример:
Налага ти се да работиш с някой, който виждаш, че е негативно настроен към теб, без да си му дал каквито и да било основания за това. Въпросния човек обаче открито показва отношението си и постепенно започва да става агресивен. Вербално агресивен, държи се подигравателно, подхвърля ти шеги и майтапи, които се отнасят за достойнството ти (в случая мъжкото). Е какво правиш?
За мен има два варианта и двата са свързани с това да отвърнеш. Може и да има и други като например - игнорираш го, разбираш че е идиот и спира да ти пука. Е за мен не важат, аз си имам достойнство и не мога да се излагам пред колегите и да позволявам да ми се подиграват открито. Ето ги двата варианта -
1. Започваш словесна война с него и на всяко негово заяждане отвръщаш с някакво остроумие.
2. Казваш му да престане, защото никак не ти харесва това и не ти е забавно.
Аз направих второто, не подейства, той продължава да се прави на клоун. Е какво да направя? Трябва да премина към вариант 1?
Не мога да съм в постоянна война на остроумия с някой или да се подигравам на някой постоянно. Не съм такъв човек, а и се излагам понякога когато не мога да измисля какво да отговоря. Какво ми остава?
Сигурно е ясно, че искам да го ударя. Нима не е оправдано да удариш някой, който умишлено и преднамерено потъпква достойнството ти и ти не можеш нищо да направиш?
Налага ти се да работиш с някой, който виждаш, че е негативно настроен към теб, без да си му дал каквито и да било основания за това. Въпросния човек обаче открито показва отношението си и постепенно започва да става агресивен. Вербално агресивен, държи се подигравателно, подхвърля ти шеги и майтапи, които се отнасят за достойнството ти (в случая мъжкото). Е какво правиш?
За мен има два варианта и двата са свързани с това да отвърнеш. Може и да има и други като например - игнорираш го, разбираш че е идиот и спира да ти пука. Е за мен не важат, аз си имам достойнство и не мога да се излагам пред колегите и да позволявам да ми се подиграват открито. Ето ги двата варианта -
1. Започваш словесна война с него и на всяко негово заяждане отвръщаш с някакво остроумие.
2. Казваш му да престане, защото никак не ти харесва това и не ти е забавно.
Аз направих второто, не подейства, той продължава да се прави на клоун. Е какво да направя? Трябва да премина към вариант 1?
Не мога да съм в постоянна война на остроумия с някой или да се подигравам на някой постоянно. Не съм такъв човек, а и се излагам понякога когато не мога да измисля какво да отговоря. Какво ми остава?
Сигурно е ясно, че искам да го ударя. Нима не е оправдано да удариш някой, който умишлено и преднамерено потъпква достойнството ти и ти не можеш нищо да направиш?
Initiation
От малък исках да си водя дневник. Имах си някога за кратко време, в 4-ти клас. Идеята дойде от някакъв филм, даже май си спомням кой е филма. Дадох му име, но няма да го кажа тук, защото наистина звучи глупаво. Злополучният край на тези първи интроспективни записки не се забави. След има няма две - три седмици бях сигурен, че майка ми го чете и всичките лични неща, които имах за цел да изпиша, да изповядам, да изразя бяха осквернени. Майка ми и до днес отрича да ми е чела дневника. А може и да греша, може да съм си въобразил.
Обещавам тук няма да има нищо психологическо, нищо строго научно, само аз и мислите които бълвам. Все пак Блога е много по-добра алтернатива от фацбук. Да видим как ще потръгне.
P.S. Точно в секундата в която реших да напиша "да видим как..." тока угасна и трябваше да чакам да го пуснат. От както съм тук тока никога не е гаснал. Това на добро ли е?
Обещавам тук няма да има нищо психологическо, нищо строго научно, само аз и мислите които бълвам. Все пак Блога е много по-добра алтернатива от фацбук. Да видим как ще потръгне.
P.S. Точно в секундата в която реших да напиша "да видим как..." тока угасна и трябваше да чакам да го пуснат. От както съм тук тока никога не е гаснал. Това на добро ли е?
Абонамент за:
Публикации (Atom)
