Понякога е по-добре да се оставиш по течението, защото знаеш ли какво всъщност искаш? Знаеш ли поне дали посоката ти е по или срещу него? По добре е да знаеш. Но ако всъщност не знаеш и винаги си в неведение коя е твоята посока? Тогава си създаваш такава. Нямаш цел, намираш си. Мамка му, намираш си, измисляш си. Дори в началото да е нещо, което дори не желаеш, въпреки всичко я следваш и чакаш по пътя към нея да се появи истинската ти цел.
ТОВА НЕ Е РЕКЛАМА
Едно време в моя малък китен загубен и забравен от бога град в моето нервотизирано детство имах един комшия, с една година по малък от мен. Живеехме си ние в две съседни къщи всеки със своето семейство Адамс, с което трябваше да се търпи някак. Е, едва ли сме мислели точно толкова критично като малки сополанковци. На тая възраст всичко е добре, защото не знаеш колко е зле всъщност. Колкото повече пораствахме толкова повече забелязвахме разликите помежду си, той реши да се впише в кварталната сган и да стене като всички останали 'батковци' тогава. Да си намери зрели хора с които да общува. Сиреч да почне да пие, да пуши и да играе карти и да гледа мачове. Така малко по малко пътищата ни се разделиха, аз си останах същия любопитен и вечно критичен и съмняващ се аутсайдер докато той, на татко момчето, стана като всички останали. Чак сега ми идва да се запитам кое ли е това, което тласна него по тоя път а мен по моя.. Може и да мога да си отговоря; п росто не съм мислил до сега. Може би защото смятам че той не заслужава да бъде оправдан от средата си за това, че
... добре де, признавам си. Чувствам се предаден.
Един от последните ми разговори с него, в който вече различието между нас беше назряло до такава степен, че всеки се дразнеше от другия без видима причина, аз се изказах за една реклама. Аз както винаги дръзко изливах своите мисли с едничката надежда той да разбере или да захване поне нещичко от това което всъщност ме вълнува понякога (след време тая надежда имаше злощастната съдба да умре в продължителна агония през годините). Възмущавах се колко зле е измислена и колко некадърно направена. Негоава реакция беше доста бърна, като се има предвид, че не съм говорил нищо по негов адрес в тоя момент.
-- Ти пък с твоите глупости пак. Все нещо не ти харесва, все не си доволен, ами иди и я направи ти тая реклама тогава. Какво все се оплакваш.Ти дали ще си по добът от тия хора дето са я правили а?
Да човека има право все пак. Може би аз не бих могъл да я направя по добре. Но знам едно нещо със сигурност - доколкото зависи от мен (а аз силно вярвам, че много неща зависят от човек и никога не можеш да се оправдаеш пред мен за нещо като кажеш - институцуята го изисква или така се прави.) не бих правил нещо, което е против принципите ми или което е нескопосано или глупаво. Знам че ако не мога не бих.
От друга страна такава реакция и друг път съм чувал... наистина ми е странно как хората се възбуждат така от една критика на комерсиалните образи (случката пак беше с реклама). Сякаш точно това е някакъв идеален свят, в който те са повярвали. Доста дръзко звучи и сякаш изкарвам хората истински идиоти, но хей!
Телевизията създава и поддържа един точно такъв свят - измислен, лъскав, цветен, секси.
Там има всичко което искаш, ако има нещо което искаш и то не там, повярвай ми скоро ще е там. И не само това - ако там има нещо което не искаш, скоро повярвай ми - ще го поискаш. Както казва Жижек - ние не се раждаме с желанията си, ние се научаваме да желаем.
Напоследък има уникални реклами. Не гледам телевизия обаче, гледам плакати и билбордове. Е понякога се стъписвам. Много рядко има добри реклами. Но признавам, новия на PENTHOUSE е оригинален. Много добро сливане не един ерогенен орган с друг ;)
Ето един който откровенно ме плаши:
По някакъв начин тов ами напомня за зомбита и извънземни пришълци! Това на картинката не са хора. Това са пришълци от друга планета. Нима не виждате лудостта в очите им? (или устите им?) Мисля, че все още има надежда за младежа, някой да му каже, че трябва да я разкара тая, ако не иска да се събуди някой ден и да разбере, че приятелката му му изсмуква мозъка с нешо подобно на спагети излизащо от незнам-къде. Ето това е според мен идеалния пример за абсолютната лудост, очите на тази жена. Първо НИКОЙ не се смее ТАКА! И как по дяволите всички на тези постери се смеят така че си отварят усите? Някой виждал ли е свой познат да се смее така? Колко хора го правят? Аз всъщност познавам едно момиче което се смее така и тя е доста приятен човек. Но само тя! Дали хората усещат как неволно попадат зад огледалото? Как се прибират удома след работа и виждат телевизора, тази порта към квета на мечтите да ги посреща с поток от образи, как ги засмуква. Дверите към рая. Ще кажете - какви двери какъв рай ? ти луд ли си, я ми се махай от главата с тия глупости, отивам да гледам 'Листопад'.
Филми днес се правят не за да са поучителни или за да са изкувство, а за да се гледат. Още повече тези, които се излъчват по телевизията. А какво се гледа? Това което искат хората. Между филмите какво има? Реклами. Рекламите са най-чистото промиване на мозъци след музикалните телевизии. Там всичко е прекрасно, за всеки има по нещо. Спокойно чичковците психолози в отдел реклама са се погрижили да погалят отвътре и твоя неокортекс.
Какво се получава - шарения свят на телевизията и скучното сиво ежедневие. Изборът?
Е изцяло в наши ръце.
... добре де, признавам си. Чувствам се предаден.
Един от последните ми разговори с него, в който вече различието между нас беше назряло до такава степен, че всеки се дразнеше от другия без видима причина, аз се изказах за една реклама. Аз както винаги дръзко изливах своите мисли с едничката надежда той да разбере или да захване поне нещичко от това което всъщност ме вълнува понякога (след време тая надежда имаше злощастната съдба да умре в продължителна агония през годините). Възмущавах се колко зле е измислена и колко некадърно направена. Негоава реакция беше доста бърна, като се има предвид, че не съм говорил нищо по негов адрес в тоя момент.
-- Ти пък с твоите глупости пак. Все нещо не ти харесва, все не си доволен, ами иди и я направи ти тая реклама тогава. Какво все се оплакваш.Ти дали ще си по добът от тия хора дето са я правили а?
Да човека има право все пак. Може би аз не бих могъл да я направя по добре. Но знам едно нещо със сигурност - доколкото зависи от мен (а аз силно вярвам, че много неща зависят от човек и никога не можеш да се оправдаеш пред мен за нещо като кажеш - институцуята го изисква или така се прави.) не бих правил нещо, което е против принципите ми или което е нескопосано или глупаво. Знам че ако не мога не бих.
От друга страна такава реакция и друг път съм чувал... наистина ми е странно как хората се възбуждат така от една критика на комерсиалните образи (случката пак беше с реклама). Сякаш точно това е някакъв идеален свят, в който те са повярвали. Доста дръзко звучи и сякаш изкарвам хората истински идиоти, но хей!
Телевизията създава и поддържа един точно такъв свят - измислен, лъскав, цветен, секси.
Там има всичко което искаш, ако има нещо което искаш и то не там, повярвай ми скоро ще е там. И не само това - ако там има нещо което не искаш, скоро повярвай ми - ще го поискаш. Както казва Жижек - ние не се раждаме с желанията си, ние се научаваме да желаем.
Напоследък има уникални реклами. Не гледам телевизия обаче, гледам плакати и билбордове. Е понякога се стъписвам. Много рядко има добри реклами. Но признавам, новия на PENTHOUSE е оригинален. Много добро сливане не един ерогенен орган с друг ;)
Ето един който откровенно ме плаши:
По някакъв начин тов ами напомня за зомбита и извънземни пришълци! Това на картинката не са хора. Това са пришълци от друга планета. Нима не виждате лудостта в очите им? (или устите им?) Мисля, че все още има надежда за младежа, някой да му каже, че трябва да я разкара тая, ако не иска да се събуди някой ден и да разбере, че приятелката му му изсмуква мозъка с нешо подобно на спагети излизащо от незнам-къде. Ето това е според мен идеалния пример за абсолютната лудост, очите на тази жена. Първо НИКОЙ не се смее ТАКА! И как по дяволите всички на тези постери се смеят така че си отварят усите? Някой виждал ли е свой познат да се смее така? Колко хора го правят? Аз всъщност познавам едно момиче което се смее така и тя е доста приятен човек. Но само тя! Дали хората усещат как неволно попадат зад огледалото? Как се прибират удома след работа и виждат телевизора, тази порта към квета на мечтите да ги посреща с поток от образи, как ги засмуква. Дверите към рая. Ще кажете - какви двери какъв рай ? ти луд ли си, я ми се махай от главата с тия глупости, отивам да гледам 'Листопад'.
Филми днес се правят не за да са поучителни или за да са изкувство, а за да се гледат. Още повече тези, които се излъчват по телевизията. А какво се гледа? Това което искат хората. Между филмите какво има? Реклами. Рекламите са най-чистото промиване на мозъци след музикалните телевизии. Там всичко е прекрасно, за всеки има по нещо. Спокойно чичковците психолози в отдел реклама са се погрижили да погалят отвътре и твоя неокортекс.
Какво се получава - шарения свят на телевизията и скучното сиво ежедневие. Изборът?
Е изцяло в наши ръце.
Не толкова интересен беше следващия, който ме качи след две седмици в същата посока, но мисля, че си заслужава споменаването.
Тираджия, спира типа, качвам се и още с отварянето на вратата човека започва да говори нещо с мен. Трябваше ми малко време да се ориентирам, но явно на човека му харесваше да приказва, повече отколкото да слуша, а и едва ли имаше за какво да говоря с него. Затова пък той беше доста благ човек на вид, много приказлив и почти през целия път не спря да говори, сменяше темите изведнъж, когато някоя се изчерпи, а не мога да кажа, че аз допринасях за това изчерпване. Поуспокоих се задето човека се оказа толкова прям и му харесваше да говори, понякога се качвам и виждам, че човека който ми е спрял все пак очаква да го събудя да му говоря, да го занимавам.
В такива случаи ми е много интересно, защо очакват от мен да съм като някаква латерна след като те самите не могат и 2 думи да обелят без след това веднага да млъкнат, защото не знаят какво да кажат. Повечето такива хора по едно време спират за кафе защото им се доспива - още едно доказателство за желанието някой да ги разсъни. Обикновенно говоря малко и ако видя, че човека не добавя нищо не си правя труда да продължавам. Има и такива, които те качват сякаш са таксиметрови шофьори, сякаш изобщо нямат никакво намерение да говорят. Возят те по няколко часа в пълна тишина. Е тогава поне успявам да подремна така, че не се оплаквам. Изглеждат като войници, които са на пост. Непоколебимо сериозни и концентрирани в пътя. Всъщност ми е жал за тях като ги гледам, мисля си че най-вероятно са толкова мълчаливи и в личния си живот, че може би крият нещо по този начин, например колко са самотни. Нещастни може би.
Та моя тираджия имаше една интересна особенност. За каквото и да говореше винаги успяваше да вмъкне една тема ей така между другото. Някак си винаги споменаваше кюфтета, кебапчета, джуланчета, суджуци, шкембе, краченца, ребърца, воденички и т.н. месни благинки. Аз самия не съм им голям фен. Но за каквото и да ставаше дума те винаги се появяваха някак си.
"Ще стачкуват млекопроизводителите видях сутринта по новините. Блокитали са КППтата."
"Така ли? Както гърците а? Явно следват техния пример."
"Да като тях. Гледах ги събрали са се там, отворили са си шатрички, масички, правят си кебапченца кюфтенца, знаеш как е..."
Пита ме кой набор съм, после бързо смени темата и след 10тина минути вече ай се изчерпа. Минута тишина и пак ме попита кой набор бях. Казах му. Той каза че тогава починала жена му. От 25 години бил вдовец. Имал две деца обаче.Били я застреляли. Попитах "Така ли? Че кой?"
Историята била такава. Събрали се едно негови познати вечерта до тях да пият и да ядат, комшии. Хапвали пийвали, кюфтенца и кебапченца разбира се. В компанията имало един който преди година бил излязал от затвора. Имало и един, който пък бил полицай. Пили те яли по едно време се скарали двамата. Полицая се прибрал, но вместо да си легне си взел пистолета.
Върнал се при тях и почнал да стреля по всички! 12 убити и 5 ранени. Моя човек излязал да види какво става и той бил прострелян. После полицая излиза и спира такси, насочва пистолета към шофьора и го кара да даде колата. Оня не иска. Полицая убива шофьора. Последното просто показва, че не става дума за недоразумение или афект, а за истински психопат. Тираджията млъкна след края на историята и следващите 30 минути минаха в мълчание в което се чуваше само шума от двигателя и кратки подсмърчания от човека зад волана.
Полицай психопат. Все още има хора, които си мислят, че по времето на социализма времената са били по-спокойни. Дали това, което се е случило са го написали дори в един вестник? Как точно хората които очакваме да ни пазят, всъщност могат да се окажат още по-голяма заплаха от самите престъпници. Смешно им е на полицаите сега, че им праввят психотест. Била някаква щуротия, някакви глупави въпроси от сорта на "обичаш ли майка си?". Глупави са тези, които не са били или не знаят какво е да си на мястото на близките на убитите. Глупавите въпроси пречат, поне се надявам да е така, на такива психопати да станат полицаи.
Тираджия, спира типа, качвам се и още с отварянето на вратата човека започва да говори нещо с мен. Трябваше ми малко време да се ориентирам, но явно на човека му харесваше да приказва, повече отколкото да слуша, а и едва ли имаше за какво да говоря с него. Затова пък той беше доста благ човек на вид, много приказлив и почти през целия път не спря да говори, сменяше темите изведнъж, когато някоя се изчерпи, а не мога да кажа, че аз допринасях за това изчерпване. Поуспокоих се задето човека се оказа толкова прям и му харесваше да говори, понякога се качвам и виждам, че човека който ми е спрял все пак очаква да го събудя да му говоря, да го занимавам.
В такива случаи ми е много интересно, защо очакват от мен да съм като някаква латерна след като те самите не могат и 2 думи да обелят без след това веднага да млъкнат, защото не знаят какво да кажат. Повечето такива хора по едно време спират за кафе защото им се доспива - още едно доказателство за желанието някой да ги разсъни. Обикновенно говоря малко и ако видя, че човека не добавя нищо не си правя труда да продължавам. Има и такива, които те качват сякаш са таксиметрови шофьори, сякаш изобщо нямат никакво намерение да говорят. Возят те по няколко часа в пълна тишина. Е тогава поне успявам да подремна така, че не се оплаквам. Изглеждат като войници, които са на пост. Непоколебимо сериозни и концентрирани в пътя. Всъщност ми е жал за тях като ги гледам, мисля си че най-вероятно са толкова мълчаливи и в личния си живот, че може би крият нещо по този начин, например колко са самотни. Нещастни може би.
Та моя тираджия имаше една интересна особенност. За каквото и да говореше винаги успяваше да вмъкне една тема ей така между другото. Някак си винаги споменаваше кюфтета, кебапчета, джуланчета, суджуци, шкембе, краченца, ребърца, воденички и т.н. месни благинки. Аз самия не съм им голям фен. Но за каквото и да ставаше дума те винаги се появяваха някак си.
"Ще стачкуват млекопроизводителите видях сутринта по новините. Блокитали са КППтата."
"Така ли? Както гърците а? Явно следват техния пример."
"Да като тях. Гледах ги събрали са се там, отворили са си шатрички, масички, правят си кебапченца кюфтенца, знаеш как е..."
Пита ме кой набор съм, после бързо смени темата и след 10тина минути вече ай се изчерпа. Минута тишина и пак ме попита кой набор бях. Казах му. Той каза че тогава починала жена му. От 25 години бил вдовец. Имал две деца обаче.Били я застреляли. Попитах "Така ли? Че кой?"
Историята била такава. Събрали се едно негови познати вечерта до тях да пият и да ядат, комшии. Хапвали пийвали, кюфтенца и кебапченца разбира се. В компанията имало един който преди година бил излязал от затвора. Имало и един, който пък бил полицай. Пили те яли по едно време се скарали двамата. Полицая се прибрал, но вместо да си легне си взел пистолета.
Върнал се при тях и почнал да стреля по всички! 12 убити и 5 ранени. Моя човек излязал да види какво става и той бил прострелян. После полицая излиза и спира такси, насочва пистолета към шофьора и го кара да даде колата. Оня не иска. Полицая убива шофьора. Последното просто показва, че не става дума за недоразумение или афект, а за истински психопат. Тираджията млъкна след края на историята и следващите 30 минути минаха в мълчание в което се чуваше само шума от двигателя и кратки подсмърчания от човека зад волана.
Полицай психопат. Все още има хора, които си мислят, че по времето на социализма времената са били по-спокойни. Дали това, което се е случило са го написали дори в един вестник? Как точно хората които очакваме да ни пазят, всъщност могат да се окажат още по-голяма заплаха от самите престъпници. Смешно им е на полицаите сега, че им праввят психотест. Била някаква щуротия, някакви глупави въпроси от сорта на "обичаш ли майка си?". Глупави са тези, които не са били или не знаят какво е да си на мястото на близките на убитите. Глупавите въпроси пречат, поне се надявам да е така, на такива психопати да станат полицаи.
Напоследък пътуването на стоп носи все нови и неочаквани срещи и диалози. Явно имам интересен късмет последните няколко пъти.
Първо някаквъв тип с хубава коля и хубави дрехи, висока класа. Но не точно костюмар. Разменихме обичайните приказки, кой какво работи, аз какво уча или имам да доучвам и стана дума за психология, казах си обичайните реплики и той добави че е чувал за Юнг който "продължавал" Фройд. Тук аз си казах какво мисля за Юнг и което не е никак ласкателно и казах защо. Той ме изслуша търпеливо и мислех, че разговора ще приключи до тук. Но се оказа, че темата и за него е свързана с много неща и все лични възгледи за света. Оказа се, че моя возач е физик по образование със феноменални способностти за обясянване. От него можех много повече да науча, дори само ако си записвах. От моята гледна точка на невежа във темите на физиката той ми изглеждаше идеалния проподавател по Физика в който и да било университет. Тези негови знания явно се бяха съчетали с времето и възрастта с друга една подобна понятййна система която се стреми да обянсни света, но с доза божественост - Йога.
Абе за да съм по искрен мисля, че йога последните години се е лепнала за физиката и по скоро за това нещо наречено "квантова физика" (което за мен не е никаква физика, а само голяма система от хипотези) и се опитва да се възползва от всяка нейна черта довеждаща до изводите на Йога или другите източни философии. Най-дразнещо е че се шири мнението сред тия хора, че СЕГА все повече в НАШЕТО ВРЕМЕ се забелязвало как всички науки се сливали, как този еклектизъм показвал пътя към истината на цялото човечество и скоро всичко щяло да се слее. Ами какво да кажа... да изчакаме още 50тина години и ще видим какво ще се слее. Но обратно на темата.
Та това гореспоменатото беше изказано от него и се стигна до едни разговори за времето и пространството, които още повече ме вбесяват заради очевидното невежество на тези еклектици ставащо видно относно абсолютната липса на каквито и да било познания в областта на психологията и философията. Да не забравяме че все пак Йога Е философия. И нейното непознаване на западната философия е много по-потресаващ пример за нейната едностранчивост, отколкото можем да видим, ако погледнем самата западна философия. Тя поне открай време е заимствала от Изтока. А какво направи в това отношение Източната филосифия? Обърна се към най- голямата своя крайност (вместо към рационалистична или материалистична философия) за да запълни пропуските в светогледа си. Обърна се към физиката.
Но да не задълбавам прекалено. Човека беше изключително интелигентен поне що се отнася до научни знания и умение да води разговор. Всеки парадоксален експеримент за който ми говореше или когато отговаряше на някои мой въпроси свързани с фундаментите на материята и енергиите, той имаше невероятното търпение да ми обясни всичко от игла до конец, с малко снизхождение което ме подразни малко, но все пак той наистина знаеше ТОЛКОВА много!
Но когато се опитах да му кажа какво може да допринесе психологията и философията за някои сложни понятия, той (същия който преди 5 минути бе казал "най правилно би било един психолог да стане физик и обратното за да може да се обхване цялото знание от двата края на реалността" или нещо такова) че тези идеи били отнесени, философски. Може би разликата във възрастта му попречи да се вслуша или да се замисли поне. Това ме разочарова малко. Накрая той ми даде визитка и ме покани да се видимнякой път. Е като цяло научих доста неща от тов апътуване, само да не ги забравя.
Накрая се оказа, че човека е собственик на мандра.
Става късно, за следващия ми преовозвач следващия път.
Първо някаквъв тип с хубава коля и хубави дрехи, висока класа. Но не точно костюмар. Разменихме обичайните приказки, кой какво работи, аз какво уча или имам да доучвам и стана дума за психология, казах си обичайните реплики и той добави че е чувал за Юнг който "продължавал" Фройд. Тук аз си казах какво мисля за Юнг и което не е никак ласкателно и казах защо. Той ме изслуша търпеливо и мислех, че разговора ще приключи до тук. Но се оказа, че темата и за него е свързана с много неща и все лични възгледи за света. Оказа се, че моя возач е физик по образование със феноменални способностти за обясянване. От него можех много повече да науча, дори само ако си записвах. От моята гледна точка на невежа във темите на физиката той ми изглеждаше идеалния проподавател по Физика в който и да било университет. Тези негови знания явно се бяха съчетали с времето и възрастта с друга една подобна понятййна система която се стреми да обянсни света, но с доза божественост - Йога.
Абе за да съм по искрен мисля, че йога последните години се е лепнала за физиката и по скоро за това нещо наречено "квантова физика" (което за мен не е никаква физика, а само голяма система от хипотези) и се опитва да се възползва от всяка нейна черта довеждаща до изводите на Йога или другите източни философии. Най-дразнещо е че се шири мнението сред тия хора, че СЕГА все повече в НАШЕТО ВРЕМЕ се забелязвало как всички науки се сливали, как този еклектизъм показвал пътя към истината на цялото човечество и скоро всичко щяло да се слее. Ами какво да кажа... да изчакаме още 50тина години и ще видим какво ще се слее. Но обратно на темата.
Та това гореспоменатото беше изказано от него и се стигна до едни разговори за времето и пространството, които още повече ме вбесяват заради очевидното невежество на тези еклектици ставащо видно относно абсолютната липса на каквито и да било познания в областта на психологията и философията. Да не забравяме че все пак Йога Е философия. И нейното непознаване на западната философия е много по-потресаващ пример за нейната едностранчивост, отколкото можем да видим, ако погледнем самата западна философия. Тя поне открай време е заимствала от Изтока. А какво направи в това отношение Източната филосифия? Обърна се към най- голямата своя крайност (вместо към рационалистична или материалистична философия) за да запълни пропуските в светогледа си. Обърна се към физиката.
Но да не задълбавам прекалено. Човека беше изключително интелигентен поне що се отнася до научни знания и умение да води разговор. Всеки парадоксален експеримент за който ми говореше или когато отговаряше на някои мой въпроси свързани с фундаментите на материята и енергиите, той имаше невероятното търпение да ми обясни всичко от игла до конец, с малко снизхождение което ме подразни малко, но все пак той наистина знаеше ТОЛКОВА много!
Но когато се опитах да му кажа какво може да допринесе психологията и философията за някои сложни понятия, той (същия който преди 5 минути бе казал "най правилно би било един психолог да стане физик и обратното за да може да се обхване цялото знание от двата края на реалността" или нещо такова) че тези идеи били отнесени, философски. Може би разликата във възрастта му попречи да се вслуша или да се замисли поне. Това ме разочарова малко. Накрая той ми даде визитка и ме покани да се видимнякой път. Е като цяло научих доста неща от тов апътуване, само да не ги забравя.
Накрая се оказа, че човека е собственик на мандра.
Става късно, за следващия ми преовозвач следващия път.
Абонамент за:
Публикации (Atom)