Сънувам, че съм пред някакъв малък феодален замък, но направо миниатюрен изглежда. Седнал съм на тревата с едно момиче и двамата говорим за това колко е тежко положението там. Как всички хора вътре са измъчвани, че нещата не вървят добре. Тя ми казва, че имало слух, че Джеймс Джойс е в замъка и има вина за всичко това. Решаваме да го открием, но не знаем как та решаваме да наблюдаваме замъка докато го зърнем. Изведнъж една малка вратичка се отваря и от там се вижда седнал с гръб пълен благородник, който пише на една маса и когато отваря вратичката зад себе си хвърля през нея някакви листа. И гледа злобно. По време на едно от отварянията Той ни вижда, че го гледаме. Решаваме да влезем и да го открием. Отиваме на входа и влизаме. Сградата се оказва като огромна базилика или катедрала, в която дори допускат туристи. Но хората вътре си живеят като в средновековието. Питаме учтиво един преминаващ мъж и той, като разбира, че наистина търсим Джойс с насмешка отговаря, че едва ли ще го намерим, но ако искаме може да опитаме. Казва ни следното: в катедралата имало много пресечки и като тръгнем напред тази, която е 400тната е нашата. Свиваме по нея и вървим до дъното. Там бил Джойс. Потегляме "напред". С нас има някакъв мъж, който ни води. Сега обаче, аз съм с един бивш съквартирант, който е доста мълчалив по принцип. Вървейки аз не знам как да броя така наречените пресечки и се надявам, че човека, който ни води ще знае къде да отидем. В един момент съквартиранта ми се забързва напред и изчезва от погледа ми в залите напред. Странно ми е за къде бърза толкова. Явно с него се състезаваме за нещо? (с него играем го доста често и сме на едно ниво). Не разбирам, но решавам да побързам и аз за да не се окаже, че от незнание и бездействие ще изгубя накрая. Странно е също, че вратите след него са затворени, а ние винаги ги оставяме отворени. Започвам сам да търся Джойс, но след като не съм броил "пресечките" се отказвам и се връщам за да питам за посока и да опитам този път да броя внимателно. Връщам се на входа и питам отново. Този пък никой не знае къде е Джойс. Но отпред са се събрали туристи, явно е време за някаква церемония или нещо подобно на което присъстват туристите. Има хора облечени като хора с църковни титли, някакви епископи предполагам. Те влизат из стаите вече и туристите също. За потеглям отново напред в търсене на Джойс. Сега обаче в някои от стаите има заспали епископи. В първата има един. Пазя тишина и продължавам напред. Във втората също има! Туристите явно ги гледат. Спането на епископите е някаква религиозна церемония или възпроизвеждане на някаква историческа случка. Обаче сега от втората стая не продължава врата. Вратата насреща я няма. Свивам в дясно и пак проверявам за врата от същата страна на сградата. Пак няма. Свивам още една стая в дясно. Този път попадам в малка стаичка, без прозорци и само с една врата. На дъното има смешно облечен чиновник. Има раздърпани дрехи, доста шарени, но и скъсани, нещо подобно на жабо. Изглежда като някакъв окаян палячо. Той стои на писалището си и не ме забелязва. Питам го дали може ми помогне за открия господин ... забравям му името.. казвам г-н Енгр, дали може да ми помогне да намеря господин Енгр? Не, не можел да ми помогне. Питам го дали може да ми даде карта или нещо такова. (онзи ден казах на един колега че с карта ще се оправя из улиците, но той разбра карта като карта за градския транспорт) Той ми каза, че няма. Но щял да ми напише нещо, което да щяло да ми било помогнело. Дава ми не карта а таблица със разграфени броя на вратите, броя на саите, прозорците и т.н. ненужни неща. Питам го как по дяволите това ще ми помогне? И виждам, че в една от графите пише 52,347. Питам го нима има толкова много стаи? Той казва, че това е броя на вратите в катедралата. Тогава влиза някакъв мъж и не помня какво стана после.
Значението на съня е свързано с думите Джойс и Енгр, както някой може би се е досетил вече. Търсенето на Джойс е търсене на щастието. Търсенето започва с едно момиче, с което търсим едно и също, но се оказва някакво съревнование, в последствие, с друг човек.. По пътя забравям какво търся и се сещам единствено за гнева си и пълната невъзможност да намеря това, за което изобщо съм тръгнал .
В пълно неведение съм къде е Джойс, в каква посока да го търся и колко е далеч. Знам само, че е много далеч и че почти никой не ходи до този край на замъка. Напоследък съм в точно такова състояние - нямам идея какво да очаквам, стоя си в пълен мрак и само чакам. Често сънувам ограждане. Нещо бива оградено, както замъка в съня беше ограден от ров с вода.
Интересното за Енгр е че никога нямаше да се сетя от къде идва, ако не бях прочел отново няколко страници от това, което четох преди да заспя.
Филип - главния герой се прибира в малката си квартира за да открие всичките си вещи брутално унищожени от жената, която приютява да живее при него, жената която е обичал лудо и която никога не отвърнала на чувствата му. Едно от унищожените неща е репродукция на Енгр наречена
Одалиската, която до сега никога не бях виждал. Енгр е и начина, по който се чувствам, може би, в този момент. Друг любопитен факт, който никога нямаше да ми хрумне е че е негова прочутата картина
Ingres Oedipus and Sphinx. Някога със сигурност съм прочел името на автора, но бих предположил, че съм го забравил окончателно.
400 свързвам единствено с четвъртък, до който трябваше да дочакам и се предполагаше че мъките ми ще се свършат тогава по един или друг начин.
