Нещо все не се получава и ще почна да хленча като някоя ученичка вече. Някой чуди ли се защо, ако някой е самотен и нещастен и реши да си направи блог не сяда и не пише - О колко съм самотен и нещастен и съм в депресия! Никой не ме обича! Освен, че ще му свършат бързо изразните средства и ще изчерпи темата от раз никой няма да иска да го чете. Никой не иска да си искрен, никой не иска слуша за страданието ти, ако не го подправиш и не го украсиш с всичко необходимо за да възбуди някакъв интерес, нещо да възбужда интереса, да предизвиква асоциации с разни други неща. Цветя, рози и алени капки кръв или там каквото се смята за естетизация на страданието. Никой не иска да слуша самосъжалителни хленчове. Никой не иска да знае буквално как се чувстваш. И наистина има нещо ужасно в това. Познавам човек, който когато изпадне в депресия няма друг начин да изрази това как се чувства освен да просне един статус във фейсбук за това как буквално се чувства. Колко е самотен и нещастен. Защо това е толкова смущаващо? Защото мен много ме смущава, когато някой го прави така със замах сваля всички дрехи и разкрива всичките си срамни и безсрамни части. Има нещо силно ексхибиционистично в това. Сякаш още една стъпка понапред и ще изкрещи "дай ми любов! дай ми грижа! кажи ми че ти пука!". Нещо сякаш ни се натрапва, карат ни да съчувстваме, а ние от наша страна не можем друго освен да изпитваме смущение от голотата и снизходително състрадание към подобна дейност, не към заявените чувства. Те само добавят още по трапчив вкус към цялото усещане за голота. И започваме да обвиняваме себе си, че не можем да съпреживеем нещо толкова човешко, толкова естествено като това да покажеш че те боли и че имаш нужда от любов. Да му се възхитим.
Аз се сещам за хора, които с готовност правят всички тия неща или поне си мисля, че биха го правили. Доста психично болни ми се струва, че съм виждал (колкото и да ми е малко опита) да правят такива емоционални признания. За мен освен ексхибиционистичния аспект на това поведение има и още един. Има още една група хора, които правят точно същото нещо с нуждите си. Да ги заявяват непосредствено с всичко което имат под ръка, на момента hic et nunc. Викат им бебета. Това не е метафора. Плача е пряк израз на нуждата и тя трябва на всяка цена да се задоволи веднага.
Все повече напоследък ми се натрапва едно разграничение в тая връзка (е не точно в тая връзка, но има такава). За чалгата става дума и за секса. За това кое е желано и от кого. Може да се каже според мен нещо за хората, които намират чалгата за хубава музика, в която се пее за нещата от живота, нещата които ги вълнуват тях. И тяхната форма на вербализация не ги притеснява ни най-малко. Директното изказване на желание, с възможно най-посредствената (метафора е силна дума за това, няма да я ползвам) дума или израз не притеснява с нищо обекта на чалгата (аудиторията на чалгата не я смятам за субект). Обекта на чалгата приема и се радва на простичкия сатирязисен език на изпълнителя/ката. Щракалка, тупалка, палатки и т.н. изрази са особено възбуждащи за обекта на чалгата. Но една друга група хора, които по някаква причина намират това за грубо и просташко. За прекомерно като израз и за прекалено сексуално.
Ако първата група хора си направят еротично списание то ще е за хард порно, ако вторите си направят еротично списание то ще е за еротика, за софт, за естетика. Ако първите се смеят на шеги в които няма шега, а просто една цинична дума или най много две три думи комбинацията от които звучи приятно, а смисъла им те праща право във на м***********а са смятани, то втората се нуждае от "виц" и колкото по изтънчен е този виц, колкото по скрито е съдържанието му, толкова по забавно го намират те. Явно на първите задоволяването на потребностите (хаха) трябва да е пряко и непосредствено, докато вторите имат нужда от стриптийз, от прикриване на тялото с дрехи, от метафора, от виц, от каламбур, от заигравка със смисъла.
Първите няма да създадат нищо повече от чалга. Вторите имат щастието да имат въображение за нещо повече от "щракалки". Ако някой ще създаде нещо, което да се нарече искуство, то няма да са първите. Обаче защо? Няма да кажа какво мисля, защото ще е прекалено интензивен дразнител за нежния слух на хората (това е и комплимент, моля разбирайте ме двусмислено). Целия пост е една любовна игра за да не може да си кажете - виж го тоя лудия за какви сексуални ми ти нагони ми говори. Надявам се да съм попредразположил малко някой да се замисли за нещо което не се е замислял до сега, а не да го вмества в пределите на старите си разбирания. Всъщност, ако тази цел е постигната някъде, то поне от този блог е имало малко полза. Никой не иска директно да му го мушнат все пак.
Undisclosed
Цял ден се чудя какво не ми е наред и какво ми е крив света толкова, че въпреки всичко хубаво с което мога да се похваля напоследък все пак съм недоволен от нещо. Нещо ме притеснява. И след обстоен анализ се оказва, че колкото и да не искам да си го призная то е едно от онези неща, които несъмнено са абсурдни за страничен човек, които са "глупости" в техните очи и дреболии. Но мен ме побърква! Изкарва ме от кожата ми!
Разбира се причината е нещо в миналото ми. Обвинявам някакви хора, че преноса на чувства към родителите им едва ли не движи живота им (неоспорим факт за конкретния човек) а аз самия не мога да преглътна една простичка постъпка. Но не мога и това е. Колкото и неразумно да е, просто не мога. Против мен е. Крайно вбесяващо състояние.
Ще оставя това тук...
Man’s desires must overshadow his needs
Образите, които препълват средата ни, улиците, работното място, телевизията, дома ни са като зараза и едва ли има много места на по света, където човек може да избяга задълго от еуфоричната суетност на консуматорското общество, от полурелигиозните символи, които действат както огъня за заблудената мушица, но огън, който използва до край жизнените сили на малката си жертва. Реалността, която рекламата създава е виртуална; реалност, в която основния закон е закона на желанието. Ако някой сериозно се е замислял какво би бил рая, то рекламата е добър пример за това как е устроен един съвършен свят подчинен на задоволяването.
Но от къде започва всичко? Първите индустриални общества използват рекламата като се осланят на идеята, че това което хората искат да купят е това, което им е нужно. Следователно - нуждите определят търсенето, то ос своя страна определя предлагането. Докато не се появява един човек, племенник на Зигмунд Фройд, който въвежда нов подход, който ще се окаже по ефективен начин да накараш хората да купуват. Но не да купуват това от което имат нужда, а нещо повече. Нещо повече, а именно това което желаят. Желанието както ще се убедиш, не е зависимо от нуждата толкова колкото изглежда на пръв поглед. Новия подход е взет (почти закупен) от психоанализата. Човекът, който ще замени думата "пропаганда" със новия икономически термин "връзки с обществеността" популярен и до днес, който ще отклони задоволяването на нуждите и ще търкулне човечеството по посока на неговите съкровени желания - Едуард Бернейз
Когато пиша това съм гледал само първата от четирите части. За сведение на по-материалистично ориентираните, които ще въздъхнат при образа на Фройд - в първия филм Фройд почти не се споменава.
Century of the self Part 1/4
Century of the self Part 2/4
Century of the self Part 3/4
Century of the self Part 4/4
Абонамент за:
Публикации (Atom)