Ода

а си мислех, че няма изход.. че ако има е смъртоносен или ..смърт. разбирам наркоманите, разбирам ги и не ги обвинявам, ако аз можех и аз щях да се спася така. защото ако бягаш от нещо, няма по страшно от това, да не знаеш от какво бягаш. а хората обвиняват и сочат с пръст, хората ги създават и се чудят защо? защо на нас защо на моето семейство.

усещам, че спасението винаги е било там просто ме е чакало да се сетя. да стигна до там, кротко е чакало встрани, точно до забравените детски спомени, точно до всичко отровно от което бягам всеки път когато го усетя. и ето че сега го усещам в мен, но вече не като страшилище а като приятел. няма страшно, аз знам..ти знаеш. ние знаем, остави другите да ни корят и обвиняват. те не разбират. след като това отмине ти ще забравиш този момент, веднага щом се почувстваш по добре той ще изчезне като досадна муха от полезрението ти. но първата крачка е направена и пак ще се срещнем и пак ще сме приятели.
усещам че ти ще ми помогнеш. ще ми помогнеш да спя. ще ме пазиш. ще пазиш нея. мен.нея от мен. мен от нея...не? поне ще попариш раните. и всичко ще бъде по-добре. не ме гледай.

усещам те в мен. по топло е. не, лъжа се. не е по топло дори. просто е нищо. а ме беше страх да не чувствам нищо ха! нещата от които ме е страх.

нещата от които ме е страх са нови за мен. виждам ги от такава близост, че ме болят очите. отвръщам поглед и какво освен тъмнина? тихо е...
това не е което си мислиш.
тази песен не е за теб.
не е и за мен.
тя е за нещата, които...

това ще замени всичко, което липсва. нали за това е спасение.

нещата които мислим, че успяваме да надмогнем. успяваме ама друг път.
аз съм някой друг. аз съм някой друг.
някой на който това не се случва. просто наблюдател. просто публика, хладнокръвно наблюдаващ и нащрек за това, да съчувства на героите. може да се превърне в някой от тях, ако го направи.. никой не иска това. нито те, нито той. всички са щастливи.