Почвам да си мисля, че всичко е една безкрайна гавра и никога нищо не е хубаво, просто понякога човек изпада в някакви временни заблуди, че нещата са или ЩЕ са хубави и няма да се чувства гадно... ЛЪЖИ -.- Всъщност живота е гаден, обаче трябва да сме благодарни, че го имаме и да се наслаждаваме на болката или нещо такова... не знам, още не съм го измислила :/
всъщност много зависи от гледната точка. някой биха намери щастие само в това че е минал още един ден без да ги блъсне камион докато карат колело, тъй че .. :)
Когато преди половин година трябваше да взема решение дали е време кучето ми да бъде приспано прочетох много статии и всички те започваха с с фразата “quality of life” - ако лошите дни са повече от добрите, значи е време. Представяш ли си ако същото се прилагаше и за хората?
да, измерваме плюсовете и минусите на живота само в удоволствието, което получаваме от него; типично за днешния начин на мислене - удоволствие = смисъл; то се прилага за хората, те сами си го прилагат върху себе си, може и да не се умъртвяват като краен резултат, но то това не е задължително да става на биологично равнище
Да не би да казваш, че страданието осмисля живота?
Преди (сякаш в нечий чужд живот) имах успокояваща категоричност в смисъла на съществуването (ми). Сега единственото, в което съм категорична е, че не знам и може би така и няма да разбера навреме.
казвам, че щастието не е единственото което го осмисля. една от най-големите заблуди според мен е че. ако не си щастлив, значи няма смисъл да живееш. не ти ли се струва малко наивно? Сякаш никой не се спира да се замисли дори, дали няма и нещо друго освен личнотому щастие, тая постоянна наслада, която очаква да постигне от живота, защо я няма!? и всички се чудят защо се чувстват празни и самотни. защото очакват прекалено много. смисъла не е щастието, всеки поставил си това, като цел може само и единствено да страда от това, дори ако намери това, което търси и което го прави щастлив. И после пак: "сега пък защо не съм щастлив?". Ми щото щастието ако е самоцел, нещата не стават. това е
На този въпрос няма универсален верен отговор-за всеки си е различно. Лично аз нямах нищо против щастието, когато съм имала късмета да го изпитам; сега ме крепи единствено надеждата, че може пак да ми се случи. Не настоявам за 24/7 блаженство и еуфория...но поне отвреме-навреме някакво доказателство, че животът може да бъде и красив.
Почвам да си мисля, че всичко е една безкрайна гавра и никога нищо не е хубаво, просто понякога човек изпада в някакви временни заблуди, че нещата са или ЩЕ са хубави и няма да се чувства гадно... ЛЪЖИ -.-
ОтговорИзтриванеВсъщност живота е гаден, обаче трябва да сме благодарни, че го имаме и да се наслаждаваме на болката или нещо такова... не знам, още не съм го измислила :/
добрутро лельо
ОтговорИзтриваневсъщност много зависи от гледната точка. някой биха намери щастие само в това че е минал още един ден без да ги блъсне камион докато карат колело, тъй че .. :)
бих искал да се запозная с тези хора..или поне ако ги имаш на снимка? Колко пъти ги е блъскал вече камион? ;Р
ОтговорИзтриванеКогато преди половин година трябваше да взема решение дали е време кучето ми да бъде приспано прочетох много статии и всички те започваха с с фразата “quality of life” - ако лошите дни са повече от добрите, значи е време. Представяш ли си ако същото се прилагаше и за хората?
ОтговорИзтриванеда, измерваме плюсовете и минусите на живота само в удоволствието, което получаваме от него; типично за днешния начин на мислене - удоволствие = смисъл; то се прилага за хората, те сами си го прилагат върху себе си, може и да не се умъртвяват като краен резултат, но то това не е задължително да става на биологично равнище
ОтговорИзтриванеДа не би да казваш, че страданието осмисля живота?
ОтговорИзтриванеПреди (сякаш в нечий чужд живот) имах успокояваща категоричност в смисъла на съществуването (ми). Сега единственото, в което съм категорична е, че не знам и може би така и няма да разбера навреме.
казвам, че щастието не е единственото което го осмисля. една от най-големите заблуди според мен е че. ако не си щастлив, значи няма смисъл да живееш. не ти ли се струва малко наивно? Сякаш никой не се спира да се замисли дори, дали няма и нещо друго освен личнотому щастие, тая постоянна наслада, която очаква да постигне от живота, защо я няма!? и всички се чудят защо се чувстват празни и самотни. защото очакват прекалено много. смисъла не е щастието, всеки поставил си това, като цел може само и единствено да страда от това, дори ако намери това, което търси и което го прави щастлив. И после пак: "сега пък защо не съм щастлив?". Ми щото щастието ако е самоцел, нещата не стават. това е
ОтговорИзтриванеНа този въпрос няма универсален верен отговор-за всеки си е различно. Лично аз нямах нищо против щастието, когато съм имала късмета да го изпитам; сега ме крепи единствено надеждата, че може пак да ми се случи. Не настоявам за 24/7 блаженство и еуфория...но поне отвреме-навреме някакво доказателство, че животът може да бъде и красив.
ОтговорИзтриване