here

жив или поне каквото е останало.
Мисля, че се примирих с това колко имам и колко получавам. Поне за сега. И ще остана жив. Поне още известно време.
Мисля, че за всеки има неща, които го държат. На повърхността. Неща които ти дават нещо - чувството, че някой те обича, че си струваш. Някои ги имат в повече от други. Тези, които ги нямат се справят както могат. Със каквото могат. Борят се за повърхността, ужасени от всичко отдолу. Може би с основание - на всяко действие има равно по сила противодействие. Други се научават да преживяват и в двете състояния еднакво добре, без да се самоунищожат или да изпадат в ужас.
Аз май се примирих за сега с това което имам и това, което нямам.
Имам миризма на цигара по ръката си, колкото и да мразя тази миризма, тя е нейната цигара. Даде ми да я подържа на спирката, докато си късаше билетче от талона. Прави го за втори път. Имам малка и вредна част от нея, но е нейна и малко или малко моя. И знам, че това не е просто малка услуга. Защото е малко повече. Малко повече.
Бяха доста колоритни няколко дни. Няколко пъти ми казаха, че не ставам по разни критерии и пак съм тук и няма да се самоизям. Останах отново сам и дори съквартирант си нямам. Ново начало? или края на поредното такова. Все ми е тая вече.
Дали е заради цигарената миризма? Или е нещо повече?