-- Хей, състоянието в Либия е ужасно, сега прочетох. Не знаех, че нещата са толкова зле там. Ще се опитват да го свалят този изрод Кадафи.
-- Ами да то е така отдавна там.
-- Знаеш ли, че само ако обсъждаш вътрешната политика с чужденец ти дават 3 години затвор?! Боже, трябва да се говори по-често за тези страни, не знаех, че нещата са чак толкова зле.
-- Ами когато има причина се говори, когато няма, за какво да се говори?
-- Причина? И коя е причината сега да се говори?
-- Ами бунтовете сега дето са ги дигнали. Какво друго? Ти какво искаш? Ежедневно да говорят по новините за състоянието в Либия? То е така отдавна, то се знае.
-- Значи това, че хората биват убивани, арестувани и измъчвани не е причина целия свят да разбере за това?
-- Ама ти какво си мислиш че трябва постоянно някой да прави репортажи за тия страни ли? То и в Африка е така и къде ли не. До сега нямаше причина да се правят новини за това.
-- Нямаше причина значи...
-- Да, каква е била причината? Ти какво искаш само за това ли да говорят?!!
-- Няма значение.
дрехата
Крачка след крачка, крачка след крачка, крачка като всяка друга, като всяка друга тя ходи вперила поглед в огромните си крака. Нощта е хладна, но нощта няма значение, нощта е като нейното проклятие, нощта е нейната прокоба в която тя е обречена да крачи без спиране. Вечно в нощта. Хората са като призраци. Тя е като призрак. Хората са като призраци, преминават покрай нея сякаш не съществува, сякаш те не съществуват. Те не съществуват. Тя съществува непрестанно, позована от изгряващото слънце, кретащата луна, от звездите, от този живот, тази прокоба живота. От къде започна всичко? Няма начало. Няма минало. Има само сега и тук и утре. Има само топлината на собственото и тяло скрито в безбройните катове. Тъканта на най долните слоеве полепва по кожата и, притиска я силно, сякаш иска да я изкара от там, сякаш иска да я изстиска от последните обезверени остатъци живот. Тя е на топло. Преживява някак си. Всичко ще се оправи, всичко е наред, всичко е така. Топло е, това е най важното. Дрехите са важни, важно е да ги има. Тя е на сигурно, на топло. Никога няма да измръзне с толкова дрехи. Но ако са повече винаги е по добре. Никога не е лошо да си предпазлив По-защитен. И на топло.
Притиска я. Притиска я като страстен съпруг, който в изблик на сласт не може да сдържи желанието разливащо се в мускулите му. Притиска я като груба сила идваща от вън, стремяща се да я смаже. ПРИТИСКА Я като любов, като поглед, като нежност, като майка....
Оставя торбата и отива до мястото, където е нейната. нейното. Там е в пръста, забравено от всички, то блести със нежна сила, невидима за хората призраци. Ето, сега е на сигурно. В топлите дипли на дрехата. На сигурно, на топло. Няма повече да бъде в мръсната пръст, няма повече да тлее забравено и потъпкано в калта, под твърдите ботуши под мръсните токове, под вонливите кецове. Тъпкано, стривано, заравяно в земята. Вече ще бъде пазено. Като очите. Очите трябва да виждат, не могат да се скрият. Очите трябва да се подлагат на студа, на вятъра, на призрачните облъхвания на мъглявите фигури на призраците.
Тези призраци, никога няма да я забележат. Но тя ги вижда. Тя знае, че са там и тайно ги следи с очи. Може би някой ден те ще я видят. Ще я попитат колко е часа. Ще я попитат как е? Тя разбира се ще бъде умна, ще се престори, че не ги вижда. Кой би искал да си навлече вниманието на призраците. Да разберат че съществува, защо би искала да си има вземане даване с тези чужди същества населяващи света ...
Може би ако са много учтиви и безобидни, тя би събрала смелост, не я е страх, тя би отговорила. За да покаже, че не се бои! Ще му каже, да. А после той може би ще попита как е? Добре ли се чувства? Изглежда пребледняла? Тя гордо ще подхвърли че е добре, че се справя някак. Че е на топло, а това е най-важно. Да е топло. Може би после призрака ще попита боли ли я нещо. Ще види, че накуцва. Ще се учуди от това, колко много болки тя изтърпява, как ги таи под дрехата си, как никой никога не ги вижда и няма как, да няма как, дори и призрак, да не се трогне. Тя няма да се оплаква. Той може би ще иска да и помогне? Може би ще я прегърне? ДА Я ПРЕГЪРНЕ?! Как смее! Тя не е такава! Тя не е такава жена, долна жена. Тя помни, това е лошо, помни притискането, помни... ! помни.. не може би...
крачка след крачка
тежки са тези крачки, тежко е но е необходимо. тежко е за да я предпази от болестите, от погледите на призраците. от вятъра, крачка след крачка.. в топлата хватка на дрехата, в топлата вътрешност, вътре е добре вътре е топло
Притиска я. Притиска я като страстен съпруг, който в изблик на сласт не може да сдържи желанието разливащо се в мускулите му. Притиска я като груба сила идваща от вън, стремяща се да я смаже. ПРИТИСКА Я като любов, като поглед, като нежност, като майка....
Оставя торбата и отива до мястото, където е нейната. нейното. Там е в пръста, забравено от всички, то блести със нежна сила, невидима за хората призраци. Ето, сега е на сигурно. В топлите дипли на дрехата. На сигурно, на топло. Няма повече да бъде в мръсната пръст, няма повече да тлее забравено и потъпкано в калта, под твърдите ботуши под мръсните токове, под вонливите кецове. Тъпкано, стривано, заравяно в земята. Вече ще бъде пазено. Като очите. Очите трябва да виждат, не могат да се скрият. Очите трябва да се подлагат на студа, на вятъра, на призрачните облъхвания на мъглявите фигури на призраците.
Тези призраци, никога няма да я забележат. Но тя ги вижда. Тя знае, че са там и тайно ги следи с очи. Може би някой ден те ще я видят. Ще я попитат колко е часа. Ще я попитат как е? Тя разбира се ще бъде умна, ще се престори, че не ги вижда. Кой би искал да си навлече вниманието на призраците. Да разберат че съществува, защо би искала да си има вземане даване с тези чужди същества населяващи света ...
Може би ако са много учтиви и безобидни, тя би събрала смелост, не я е страх, тя би отговорила. За да покаже, че не се бои! Ще му каже, да. А после той може би ще попита как е? Добре ли се чувства? Изглежда пребледняла? Тя гордо ще подхвърли че е добре, че се справя някак. Че е на топло, а това е най-важно. Да е топло. Може би после призрака ще попита боли ли я нещо. Ще види, че накуцва. Ще се учуди от това, колко много болки тя изтърпява, как ги таи под дрехата си, как никой никога не ги вижда и няма как, да няма как, дори и призрак, да не се трогне. Тя няма да се оплаква. Той може би ще иска да и помогне? Може би ще я прегърне? ДА Я ПРЕГЪРНЕ?! Как смее! Тя не е такава! Тя не е такава жена, долна жена. Тя помни, това е лошо, помни притискането, помни... ! помни.. не може би...
крачка след крачка
тежки са тези крачки, тежко е но е необходимо. тежко е за да я предпази от болестите, от погледите на призраците. от вятъра, крачка след крачка.. в топлата хватка на дрехата, в топлата вътрешност, вътре е добре вътре е топло
Did I ever tell you about the man
who taught his asshole to talk? His whole abdomen would move up and
down, you dig, farting out the words. It was unlike anything I ever heard.
Bubbly, thick, stagnant sound.
A sound you could smell.
This man worked for the carnival,you dig?
And to start with it was
like a novelty ventriloquist act.
After a while,
the ass started talking on its own.
He would go in
without anything prepared...
and his ass would ad-lib
and toss the gags back at him every time.
Then it developed sort of teethlike...
little raspy incurving hooks
and started eating. He thought this was cute at first
and built an act around it...
but the asshole would eat its way through
his pants and start talking on the street...
shouting out it wanted equal rights.
It would get drunk, too, and have crying jags.
Nobody loved it.
And it wanted to be kissed,
same as any other mouth. Finally, it talked all the time,
day and night.
You could hear him for blocks,
screaming at it to shut up...
beating at it with his fists...
and sticking candles up it, but...nothing did any good,
and the asshole said to him...
"It is you who will shut up
in the end, not me..."because we don't need you
around here anymore.
I can talk and eat and shit."
After that, he began waking up
in the morning with transparentjelly...
like a tadpole's tail
all over his mouth. He would tear it off his mouth
and the pieces would stick to his hands...
like burning gasoline jelly
and grow there.
So, finally, his mouth sealed over...
and the whole head...would have amputated spontaneously
except for the eyes, you dig?
That's the one thing
that the asshole couldn't do was see.It needed the eyes. Nerve connections were blocked...and infiltrated and atrophied.
So, the brain couldn't
give orders anymore.
It was trapped inside the skull...sealed off.
For a while, you could see...
the silent, helpless suffering
of the brain behind the eyes.
And then finally
the brain must have died...
because the eyes went out...and there was no more feeling in them
than a crab's eye at the end of a stalk.
who taught his asshole to talk? His whole abdomen would move up and
down, you dig, farting out the words. It was unlike anything I ever heard.
Bubbly, thick, stagnant sound.
A sound you could smell.
This man worked for the carnival,you dig?
And to start with it was
like a novelty ventriloquist act.
After a while,
the ass started talking on its own.
He would go in
without anything prepared...
and his ass would ad-lib
and toss the gags back at him every time.
Then it developed sort of teethlike...
little raspy incurving hooks
and started eating. He thought this was cute at first
and built an act around it...
but the asshole would eat its way through
his pants and start talking on the street...
shouting out it wanted equal rights.
It would get drunk, too, and have crying jags.
Nobody loved it.
And it wanted to be kissed,
same as any other mouth. Finally, it talked all the time,
day and night.
You could hear him for blocks,
screaming at it to shut up...
beating at it with his fists...
and sticking candles up it, but...nothing did any good,
and the asshole said to him...
"It is you who will shut up
in the end, not me..."because we don't need you
around here anymore.
I can talk and eat and shit."
After that, he began waking up
in the morning with transparentjelly...
like a tadpole's tail
all over his mouth. He would tear it off his mouth
and the pieces would stick to his hands...
like burning gasoline jelly
and grow there.
So, finally, his mouth sealed over...
and the whole head...would have amputated spontaneously
except for the eyes, you dig?
That's the one thing
that the asshole couldn't do was see.It needed the eyes. Nerve connections were blocked...and infiltrated and atrophied.
So, the brain couldn't
give orders anymore.
It was trapped inside the skull...sealed off.
For a while, you could see...
the silent, helpless suffering
of the brain behind the eyes.
And then finally
the brain must have died...
because the eyes went out...and there was no more feeling in them
than a crab's eye at the end of a stalk.
induction
There is, however, another kind of reasoning known as induction.[1] It argues that because a certain proposition has been found to be true in some cases it is therefore true in all cases, and for this conclusion there is absolutely no justification on the grounds of pure deductive logic. At the same time normal life is carried out on inductive principles, such as the expectation of the sun rising to-morrow. And these essential principles which involve a belief in the stability of the external world, and which are used for the inference of new facts, are quite different from the laws of pure logic which merely serve to deduce from the presence of one idea in the mind the presence or absence of another. The inductive process is in fact just that re-discovering of an object in the outer world which has been retained in the imagination which Freud explains to be the concern of the 'Reality-ego'. Inductive reasoning involves taking a risk which deductive reasoning does not; in induction the risk of not finding the object in the outer world is faced, whereas in the other case an object which only exists in the mind can be found for certain. It is clear therefore that in order to step from deductive reasoning to inductive reasoning a certain amount of anxiety must be overcome.
[1] Not, of course, to be confounded with the so-called 'mathematical induction', which is really deductive.
L. S. Penrose
Абонамент за:
Публикации (Atom)