ends
---и ако топчето се удареше във вратата на гаража това щеше да накара всички хора на света да умрат. Причината за това беше, че аз измислих играта малко преди това, странна приумица, но необходима - трябваше да играем на нещо. Отнесен в смях и игра с топчето осъзнавам с малък ужас и малко раздразнение, че тя е запратила топчето към вратата. И сега го гоним за да го спрем. Тичайки надолу и казвам, че това е толкова тъпо от нейна страна. Тя не разбира и просто тича за да спаси нещо, не знае какво, но тича! Заради мен и заради нещото, за което знае само едно - че е лошо---
Нов пост
чудя се къде е границата. или това е като представата за ада? мъки които могат да се усилват до безкрайност достигайки немислима интензивност, която се надяваш да те побърка, да те пречупи, да те изтрие или да те убие, но само да спре, бога ми само да спре! моля те, спри...
Абонамент за:
Публикации (Atom)
