thm wtf?



Когато си измислях етикета thm не вложих абсолютно никакво интенционално послание. Или поне така си мислех тогава. Реших, че е просто безсмислено съчетание от букви, което показва и липсата на смисъл и концепция е написаното под този етикет. Обаче онзи ден си пътувам с автобуса и за пореден път гледам графитите по софийските улици и какво да видя...blays,brams,thmg...thmg ли? Виж ти!
Но това, не противоречи съвсем на първоначалното ми намерение, защото аз нямам никаква идея какво значат тези букви. Някой може ли да ми обясни какъв точно е смисъла на написаното в графитите? Много ми е интересно какво е посланието, смисъла или целта на графитите в София. Или по принцип. Не, аз не съм против уличното изкуство, даже всеки, който следи от време на време блога ми ще се сети, че то даже доста ме впечатлява. Намирам го за забавно, интригуващо и интересно. Но графитите, освен като сюреалистични сценки и графично майсторство имат ли друга стойност? И за кого? Групите (те наистина ли са групи и по какво се обединяват? освен по това, че драскат някаква последователност от букви по стените на цяла София и градския транспорт?), който оставят малките си черни разкривени артистично разчекнати драсканици сигурно влагат в тях огромен смисъл. Имам някакви съмнения, че това трябва да е нещо като маркиране на територия. На кого и за какво се ползва тази територия? Не е ясно. Как се определя кой побеждава на някаква територия и има ли територии, които да принадлежат на определени групи за определен период от време?
Силно се съмнявам, че играта има строги правила. Че изобщо има някакви правила. И сега нека изкажа собствената си импресия от феномена на драскальотенето по всяка подходяща и неподходяща повърхност в София.
Някога, в зората на времето (чисто моя спекулация) някакви хора видели, че други хора играят една игра, която пък била символичен заместител на една друга игра, в която хората губели територии, земи, чест, крайници и жизнено важни телесни течности(*моля запомни израза). Първообраза на играта бил войната и завладяването на територии за чест, материални облаги и мъжество.
Няколко хиляди години по-късно:
В условията на урбанизация, множество високи и пъпчиви младежи, с неясни планове за бъдещето, дълбоки панталони и също толкова дълбоки дефицити в самооценката си дочули за идеята да си спретнат своя игра, в която символично да се борят за територия и да показват мъжество, макар и по един потаен и анонимен начин.
Резултатът - безразборно драскане по всички повърхности, които не са заети от рекламни материали или обяви. Всеки иска да маркира, че може да остави знака си. Да маркира, че е бил там и че всички (които се интересуват) могат да видят това. Не са ни достатъчни пъстротата от послания, табели и билбордове, но сега си имаме в и промеждутъка малки едноцветни драскулки, които да допълнят картинката, като неравномерни кончета, които съшиват несъчетаемите образи на видиотени модели на козметика и лъскави коли.
Да оставиш знак, да маркираш. Да знаят, че си бил там, че съществуваш, че ти си от ТХМГ! (?)
Като четириногите ни приятели, територията за тези младежи има особен смисъл. Някакъв символ. Но като погледнем какво се е получило, няма как да не си кажем, че маркирането е минало границите на приемливото и вече от толкова много маркиране се намираме много надълбоко в телесните течности* на тези млади войни за (анонимна) индивидуалност (а..?).

Моля ви, от името на всички нас, които не разбираме от тагове:

"СПРЕТЕ ДА СЕРЕТЕ"!!





P.S.
Ако някой все още си мисли, че написаното в началото е просто случайно съвпадение и търсене на несъществуващи връзки, нека отчете и смисъла на думата tag.

Ода

а си мислех, че няма изход.. че ако има е смъртоносен или ..смърт. разбирам наркоманите, разбирам ги и не ги обвинявам, ако аз можех и аз щях да се спася така. защото ако бягаш от нещо, няма по страшно от това, да не знаеш от какво бягаш. а хората обвиняват и сочат с пръст, хората ги създават и се чудят защо? защо на нас защо на моето семейство.

усещам, че спасението винаги е било там просто ме е чакало да се сетя. да стигна до там, кротко е чакало встрани, точно до забравените детски спомени, точно до всичко отровно от което бягам всеки път когато го усетя. и ето че сега го усещам в мен, но вече не като страшилище а като приятел. няма страшно, аз знам..ти знаеш. ние знаем, остави другите да ни корят и обвиняват. те не разбират. след като това отмине ти ще забравиш този момент, веднага щом се почувстваш по добре той ще изчезне като досадна муха от полезрението ти. но първата крачка е направена и пак ще се срещнем и пак ще сме приятели.
усещам че ти ще ми помогнеш. ще ми помогнеш да спя. ще ме пазиш. ще пазиш нея. мен.нея от мен. мен от нея...не? поне ще попариш раните. и всичко ще бъде по-добре. не ме гледай.

усещам те в мен. по топло е. не, лъжа се. не е по топло дори. просто е нищо. а ме беше страх да не чувствам нищо ха! нещата от които ме е страх.

нещата от които ме е страх са нови за мен. виждам ги от такава близост, че ме болят очите. отвръщам поглед и какво освен тъмнина? тихо е...
това не е което си мислиш.
тази песен не е за теб.
не е и за мен.
тя е за нещата, които...

това ще замени всичко, което липсва. нали за това е спасение.

нещата които мислим, че успяваме да надмогнем. успяваме ама друг път.
аз съм някой друг. аз съм някой друг.
някой на който това не се случва. просто наблюдател. просто публика, хладнокръвно наблюдаващ и нащрек за това, да съчувства на героите. може да се превърне в някой от тях, ако го направи.. никой не иска това. нито те, нито той. всички са щастливи.