fight for your right to ... Part I


Имаме си културата. Имаме си обществото и неговата гражданска отговорност. Имаме си миналото, което виси на тънка нишка някъде отвъд, където бива идеализирано но никога релевантно с настоящето освен във фанатични националистични изблици. Имаме си проблемите. Имаме си етническите стереотипи, грандомани политици, перверзни политици, лошите ACTA, които са като излязли от романа на Оруел според някои хора. Имаме си всякакви причини да се ядосваме, да се бунтуваме - дали ще е заради ограничаването на свободата на словото или защото няма да имаме безплатни торенти повече, дали защото нямаме пари или защото ни липсва всичко това което искаме, но не ни се получава.
 В тази пъстра картина на социално-икономическо и психологическо вълнение всеки от нас иска или не, колкото и да е безразличен към общите вълнения бива въвлечен в някое от тези движения или става жертва на недоволството си от обстановката, в която живее. 
Мисля, че ни трябва идеология, която да задвижи хората. Да им даде цел и опора. Да даде думи, на това, към което се стремиш. Според Zizek, яснотата тепърва ще се появи, но до тогава рискуваме след като се изясни целта, да видим нещо не много приятно. И не защото това ще истинската идеология на тези които действат, а тази, която някой друг присвои и използва. Защото истинска идеология, разбира се, няма. Но за това по-късно. 
 На пръв поглед идеологията на младежта и на българина като цяло е трудно да се намери и дефинира. Българина има склонността да гледа най-вече това, кое му е удобно и полезно тук и сега. За него такива животното "идеология" просто нема! И не може да има (освен формите споменати горе във връзка с историята) . 
Разбира се определена група активисти започва да покълва все повече и да се образуват младежки сдружения, които като, че поемат подобна функция. Все още неясни и спорадични, те не могат да спечелят много привърженици най-вече поради тази "идеология" на утилитаризма и потребност само от видимото и материалното, полезното и имащото ефект тук и сега - типична за нашата родина. Тяхната роля може да се окаже много важна за историята и наличието им е от безспорно значение.

До тук исках да отдам значимото на всички онези млади хора, които правят нещо, дори и да не знаят защо го правят - ние имаме нужда от тях. (Ние - защото аз не съм от тях)
Следва истинската причина за моето недоволство, а то е провокирано от едни други млади хора, които по някаква, все още необяснима за мен причина, поддържат друга една борба. Надявам се причината в процеса на писането на този текст, да ми стане малко по ясна. 
но това малко по късно...


0 мнения:

Публикуване на коментар