Вчера опитвайки се да чета от компютъра ме заболя главата. Казват ми, че болката отзад на тила не е болка от претоварване, а болка обикновено причинена от високо кръвно. Реших да го премеря няколко пъти точно тогава и за щастие (или не?) резултата беше, че кръвното ми е в нормата.
Тази сутрин се събуждам отново с главоболие. Това което сънувах може би трябва да се сетя кое е причината. По-скоро се опитвах да сънувам, защото не се получаваше точно сън, а повече образи които се въртят около една тема, която до безкрай се върти около оста си, а образите и сцените асоциативно свързани не успяват да се доближат достатъчно до тази ос за да се получи сън.
Какво общо има между съня и главоболието ми? Причината им.
Главоболието ми се появи в определена ситуация, която за мен беше равносилна на положение, в което аз съм безсилен да направя това, което искам. Също като опита да изсънувам този истински сън, така и в тази ситуация, не успявах да намеря подходящо съдържание за да напълня празнините. Да кажа и направя това, което искам и трябва, заради някой който ми по/казва това, което иска, но аз не мога да съчетая отговора си с начина по който го иска. Това е може би едно от най-важните неща, които трябва да науча и се надявам да намеря начини и усета да го правя след време. Но това разбира се не е причината за моето главоболие. Ако я знаех, нямаше да пиша това.
Как хората се справят с болката си е може би една от отличителните черти на личността на човек. Има много начини да го правят и да го показват. От начините да го показват не винаги се виждат такива, които показват отношение към самия себе си, а повече такива, които показват отношение към други хора. Например ваш приятел присъства на тежка за вас случка. Как реагира той? Никой не казва, че той/тя е длъжна да се притече на помощ, но по природа хората имат способността да виждат чуждата болка и да избират каква позиция да заемат. Накратко - невъзможно е да нямаш отношение към това, само защото си човек.
Как би могъл да реагира този приятел/ка?
-успокояващо и съчувстващо, ще се опита да покаже подкрепата си и това, че е насреща, дори и само като присъствие, но показвайки го по вербален или невербален начин.
-да ти каже да не го мислиш много и че "ядовете правят болести"
-да покаже неудобството си и да не знае какво да каже
-да покаже липсата на всякаква видима реакция
Първият най-малкото, има способността да признава съществуването на болката и може би да умее да се справя с нея и при себе си или да използва помагането на други с техните грижи като начин да се справя със собствената си като я вижда у другите.
Вторият по един парадоксален начин да бъде прав, но сам ще е от хората, които подтискайки и отричайки тези ядове ще им достъп до тялото си, като това значи - болести.
Третият не можем да знаем точно какво се случва в него, защото за неудобството и стеснението може да има много причини.
Четвъртият може да има сериозни проблеми с това да знае какво чувства самия той в определени моменти и по тази причина да не знае изобщо как да се справя чрез думи или жестове с болката си.
Това, което ме интересува най-много е третия и четвъртия тип. Да кажем, че написаното горе, ако не е вярно и от подобно поведение не може да даде знание за вътрешния свят на човек, то нека преместим това отношения към самия себе си. Всяка от тези отношения да бъде вътрешно. Тогава има малки промени в 4те типа.
Първият ще да може да влезе в диалог със себе си, да е способен да чувства всичко, което предизвиква болката в него. Да понесе чувствата си и да ги уважава. Като не се опитва да ги заключи в килера или да се държи така, сякаш не съществуват. Да потърси компания, приятел с който да сподели какво му тежи и да може да намери някаква форма на дейност, която да му помага да се чувства себе си достатъчно цял.
Третия ще го оставим като въпросителна, защото причините за липса на някакво поведение може да са прекалено много за да си позволя да го мисля.
Втория e този, който знае за чувствата си, но предпочита да ги отрича полусъзнавано, да ги подтиска и омаловажава. Иронията е в това, че по този начин, ако чувствата наистина се подтиснат успешно .. ами накратко казано на нАучен език - чувствата си имат физиологичен компонент, който някои хора предпочитат да смятат за най-съществен по претекста, че това е научния начин да се мисли човека. След това е психичния компонент, в сферата, на който както знаем, чувствата могат да се преобразуват, преработват, трансформират и променят. Разбира се промени в единия от двата дава отражение в другия. Какво се случва, ако психичния компонент бива "изтрит" от съзнанието? Остава физиологичния. И след като в природата за да се справи с напрежението на вътрешните си импулси едно животно има средствата за това - действието, то един човек изправен пред физиологичния компонент без негoвiя психичен аналог, няма никакъв избор, защото ако не знаеш за проблема или се правиш, че го няма няма как да се справиш с него. А проблема не изчезва, ако си кажеш, че е маловажен или че направо не съществува. Болестта е начин тялото да се справи с това сурово, непреработено "чувство" като злокачествена алтернатива. Обикновено при номер 2 нещата не е задължително да стигнат до болест, но тялото им може да им казва по много начини, че нещо се случва, нещо за което те не знаят или не искат да знаят.
Философията на "смеха е решението, ядовете правят болести" е много приятна алтернатива и подходящ начин да се справяме със абсурдността на живота. Нещата не са толкова прости, колкото ги правят да изглеждат подобни народни "мърдости".
Такъв поглед за живота, може да бъде полезен. Но за да стане това, е хубаво поне ядовете са са част от смешката. Да направим част от вица, това от което ни е страх или това, което ни наранява. Ако обаче шегата е напълно откъсната от личните смисли, тя пак е поредния опит за бягство и отричане. Това е да гледаш през прозореца заради красивата гледка, която символизира за теб цялата красота и магия на живота, а стаята, в която си да гори.
Ефекта от нея не е положителен, а напротив - тя е просто отлагане във времето на разрешаването на един проблем, който рано или късно ще проговори. Дали ще има кой да го чуе и разбере? Така че е хубаво да можеш да слушаш себе си.
А междувременно отивам да чета защото този реферат няма да се напише сам!
0 мнения:
Публикуване на коментар